Мекото в България
В края на миналата година чуждестранна фондация в София констатира, че по брой полицаи на 100 хиляди души население България държи едно от челните места в Европа. Страната уверено води и класацията по изхарчени средства за сигурност като процент от БВП. Изследването отчете също така, че процентът на тежките престъпления в България е сред най-високите в Европа, а доверието на гражданите в полицейските структури – най-ниско в сравнение с останалите страни от ЕС.
Ден преди атентата в Бургас не друг, а националната статистика излезе с информацията, че покачването на криминалната активност през миналата година е надхвърлило и най-мрачните прогнози, породени от кризата. А в началото на лятото агенция КРОСС цитира МВР със съобщението, че само в София на всеки три часа се извършва кражба в частен дом, фирмен офис или търговски обект – при разкриваемост на престъпниците едва 12 на сто.
Уникално българско
В последния си мониторингов доклад ЕК цитира Европол, който определя организираната престъпност в България като „уникална в целия ЕС, доколкото упражнява значително влияние върху икономиката, което от своя страна води до влияние върху политическия процес и държавните институции”.
Що е то „мека цел“?
Международната полицейска служба посочва освен това, че „годишният оборот на дванайсетте най-значими организирани престъпни дейности в България се оценява на 1,8 млрд. евро или на 4,8% от годишния БВП”. Всичко това говори достатъчно ясно в какво състояние е системата за сигурност в България. Както отбеляза германското списание „Шпигел”, и израелските специални служби не били очаровани от мерките за сигурност в България.
Меката Мара
По телевизията главният секретар на МВР Калин Георгиев обясни, че терминът „мека цел” се тълкувал неправилно, тъй като всяка страна можела да стане обект на тероризма. След това успя да претълкува определението „мека цел”, премествайки акцента върху „меките полицейски и контратерористични мерки”, и многозначително подчерта в ефир, че неговото ведомство не практикува административно подслушване, не извършва административно проследяване и не налага други административни ограничения на конституционните права и свободи на гражданите.
С подобни, дори и още по-драстични действия, властите обикновено се опитват да компенсират недостига на „втвърдител” в сигурността. Затова нищо чудно българите скоро да се сблъскат с нови изненади. В името на сигурността, разбира се.
Георги Папакочев, Дойче веле