Минималните прагове се вдигат средно с близо 7%

Минималните осигурителни прагове да се увеличат служебно с 3.9% от 2018 г., а минималната работна заплата да нарасне от 460 на 510 лв.

Това са част от предложенията за промени в социалноосигурителната сфера, отразени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г., с който „Капитал“ разполага. Ако те бъдат приети, средното увеличение на осигурителните прагове догодина ще е с 6.8%. Междувременно вноската за фонд „Пенсии“ нараства с още един процентен пункт и за най-масовата категория труд ще достигне 19.8% за родените преди 1960 г. и 14.8% за останалите.

Промяна със спорен ефект е и идеята да бъде намален размерът на болничните, които работодателите покриват за първите три дни. В момента се изплащат 70% от размера на осигурителния доход, докато предложението е този процент да падне до 50 с мотив, че така ще се ограничат злоупотребите.

Проблемът с праговете

Следващата година ще е поредната, в която минималната заплата ще нарасне с административно наложено решение на правителството вместо по някакъв механизъм, който да отчита определени икономически показатели. За приемането на подобна формула бизнесът настоява от години, подобна препоръка към България отправи и Брюксел.

В много сектори обаче ролята на минимална заплата играят минималните осигурителни прагове (МОП), които от години се определят по сектори след преговори между работодатели и синдикати. Когато такива липсват, социалният министър решава дали да има административно повишение. Какъвто явно ще е и случаят през тази година. Проблемът обаче е, че нарастването на осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд някъде води до повече сива икономика. А и подобни административни увеличение не са обвързани с ръста на производителността на труда. Наскоро ЕК публикува своя годишен доклад „Развитие на трудовия пазар и работната заплата в Европа“. В него се посочва, че България е сред групата страни заедно с Малта и Португалия, където темпът на производителността на труда изостава най-много от увеличението на възнагражденията (с над 1 пр.п.).

„Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ са вече внесени по официален път чрез проекта на закон за бюджета на ДОО, национално представителни работодателски организации, обединени в АОБР настояват за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика“, заявиха работодателите в своя официална позиция.

Още през август пък министър Бисер Петков предупреди, че ако работодателските организации отново откажат да участват в дискусията за праговете, решение за повишението ще вземе държавата.

Спорните болнични

Първите три дни от болничните ще продължат да бъдат покривани от работодателя, но размерът им ще бъде понижен – от 70% от брутната заплата, както е в момента, до 50%. От четвъртия ден нататък НОИ ще продължи да плаща както досега – 80%.

В мотивите към проекта се посочва, че целта на мярката е облекчаване на бизнеса и предотвратяване на злоупотреби с правото на отпуск. Идеята работодателят да плаща първите три дни от болничните беше въведена като временна мярка заради кризата, но вместо да се премахне, се предлага намаляване на размера на обезщетението.

Тази идея обаче е спорна. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев промяната вероятно ще откаже част от симулантите, тъй като заплащането им намалява. „Но при всички случаи ще навреди на добросъвестните хора, които имат правото също да се разболеят“, допълва още той.

Повече приходи от осигуровки

По-високите осигуровки и съживеният пазар на труда ще доведат повече приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване с 900 млн. лв. спрямо проекта за тази година. Трансферът, който държавата ще направи за запълване на дефицита във фонд „Пенсии“ е 4.2 млрд. лв., като числото намалява с около 200 млн. лв. спрямо тази година.

Най-голямото перо от разходите отново ще бъдат пенсиите, като сумата нараства спрямо миналогодишната – с 5.3% до 9.5 млрд. лв. през 2018 г., което е около 9% от очаквания БВП. Причината е по-високият размер на пенсиите, въпреки очакванията за понижение в средномесечния брой на пенсионерите заради повишението на възрастта и стаж за пенсиониране. Други 1.5 млрд. лв. ще бъдат заделени за социални помощи и обезщетения, от които 1.1 млрд. лв. ще отидат за общо заболяване и майчинство, информира в.Капитал.

Какво се променя

– Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ нараства с един процентен пункт.

– Минималните осигурителни прагове се увеличават административно с 3.9%.

– Минимална работна заплата нараства с 10.9% до 510 лв.

– Минималният месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се става 510 лв.

– Минималният осигурителен доход на земеделски стопани и тютюнопроизводители се вдига от 300 до 480 лв.

– Пенсиите се увеличават с 3.8% от 1 юли 2018 г.

– Обезщетенията за безработица се повишават – от минимум 7.2 лв. дневно до 9 лв. и се определя максимален размер от 74.29 лв. на ден.

– Майчинските за втората година нарастват до 380 лв. при 340 лв. в бюджет 2017.

– Размерът на паричното обезщетение, което работодатели покриват за първите три дни от болнични намалява от 70% до 50%.

– Увеличава се с два месеца необходимата възраст и осигурителен стаж за придобиване на право за пенсия.

financebg.com