Мощният корупционен скандал вреди сериозно на турската икономика

Заради възможни подкупи и корупция от вторник насам в Турция са арестувани 89 лица. Сред тях са видни бизнесмени и синове на министри от кабинета на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган.

В събота освен всичко друго бяха възбудени и наказателни производства срещу синовете на двама от основните министри, предават няколко медии. Очевидно във връзка със скандала Ердоган е заплашил някои чужди посланици с експулсиране. Опозицията на свой ред обвини министър-председателя, че сега действа като „диктатор“.

Срещу синовете на министъра на вътрешните работи Муамер Гюлер и министъра на икономиката Зафер Чаглаян разследващ съдия в Истанбул е наредил мерки на неотклонение, съобщават телевизиите NTV и CNN – Turk. Синът на министъра на околната среда Ердоган Байрактар обаче е бил освободен след няколко часа разпит от прокурори и съдии. Междувременно Гюлер е предложил да подаде оставка, но засега няма отговор от Ердоган.

И срещу шефа на държавната банка Halkbank Сюлейман Аслан и един строителен предприемач е било възбудено наказателно производство, пишат вестниците в страната. Най-сериозното обвинение: Обръчът е организирал незаконни сделки за злато между Halkbank и подложения на санкции Иран. Заподозрените са обвинени в подкуп на други висши държавни служители, измами и пране на пари.

Ердоган, чиято партия трябва да се изправи през март пред важни местни избори, осъди действията на съдебната система като клеветническа кампания и реагира с рокади на ключови постове. Само в петък 17 служители на полицията и съдебната система са били уволнени, съобщиха няколко медии.

Скандалът прави публичен един отдавна тлеещ спор в управляващата партия. От една страна са привържениците на Ердоган, а от друга страна – последователите на Фетхуллах Гюлен. Ислямският проповедник, който живее в САЩ, има голямо влияние в турската държавна бюрокрация – дори и в полицията и в съдебните среди.

И докато прокурорите подготвят серия от процеси, шансовете за примирие между двете фракции са сведени до минимум. Сега изглежда, сякаш привържениците на Ердоган ще разпилеят религиозните консерватори, а през следващата година и половина престоят три важни избори.

Турция ще усетите промяната на курса на Фед

„Ако Ердоган пречи на разследването да работи“, тогава той никога няма да бъде в състояние да разсее обвиненията за корупция в собствената си партия, казва Синан Юлген, бивш турски дипломат, който сега работи в Американския мозъчен тръст Carnegie Endowment for International Peace. „Успехът на АКП е, че тя скъса с историята на корупция и връзкарство“, а сега този успех е поставен на карта, пише Тhe Wall Street Journal.

Ердоган, който в продължение на десет години е неоспорим лидер начело на партията си и на страната, оцеля през лятото след силни протести. Въпреки критиките от чужбина, той продължава да разчита на сериозна подкрепа. Но обвиненията в корупция представляват ново предизвикателство за него.

Споровете между Ердоган и властите може да усети и икономиката, която междувременно вече страда заради решението на централната банка на САЩ да затегне леко месечната си милиардна програмата за закупуване на облигации.

Хлабавата парична политика на Фед се погрижи за това, много пари да влязат в развиващите се пазари. Турция привлече инвестиции за милиарди долари, а сега се очаква тази сума да намалее.

Турската лира понижи стойността си в петък с 1 процент до рекордно ниското ниво от 2,097 долара. Разходите за кредити на правителството скочиха във висините, доходността по двугодишните държавни облигации нарасна до 9,61% – най-високото ниво от над три месеца насам, спрямо от 8,92% в понеделник.

„Политическата криза e дестабилизираща. Тя прави така, че вече трудното положението е още по-мрачно“, казва Сам Финкелщайн, директор за управление на активи на нововъзникващите пазари и валутите в Goldman Sachs.

Част от проблема е турската централна банка, която се противопоставя от повече от две години на призивите за по-строга парична политика. Гуверньорът Ердем Басчи се опитваше през цялата година да подкрепя лирата и да предотврати покачване на тежестта на разходите по заеми. В опит да стимулира икономическия растеж, той отхвърля изцяло възможността за повишение на лихвените равнища.

Но прогнозата на Басчи, че в края на годината лирата ще има курс от 1,92 долара, вече не изглежда постижима. Централната банка губи доверието – и то във време, в което Турция има най-голяма нужда от него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *