Мрачно настроение обхваща австрийския бизнес в Източна Европа

Заглавията от икономическите издания през изминалите месеци не оставят съмнение – за много австрийски компании златните времена в Източна Европа вече са минало.

Подобни на война събития в Украйна, санкции срещу Русия, непредсказуема икономическа политика в Унгария, банкова криза в България – всичко това предизвиква силно главоболие у мениджърите на австрийските компании. Защото те са сред онези, които след падането на Желязната завеса са инвестирали масивно в тамошните икономики. Сега обаче трябва да се настроят за сравнително по-скромни очаквания за ръст и по-високи рискове. Засегнати са всички – от банки, през застрахователи и енергийни концерни до телекоми, пише в свой анализ Ройтерс.

Особено кризата в Украйна е сред по-важните теми на дискусии на „годишната среща на върха“ на мениджърите на австрийски компании в идиличното тиролско планинско село Алпбах. Перфектният свят на тучни зелени пасища, красиви стари селски къщи и назъбени планински върхове едва ли би могъл да развесели напрегнатите лица на корпоративните лидери.

Пряко засегнати са предимно австрийските банки. „Ако икономическото развитие в Русия се влоши, може да се предположи, че за големите австрийски банки ще възникнат допълнителни рискове“, казва в Алпбах съпредседателят на финансовия надзорен орган FMA Клаус Кумпфмюлер.

Raiffeisen Bank International (RBI), както и дъщерната на UniCredit Bank компания Bank Austria имат големи клонове в Украйна, чиито приходи са се сринали. Освен това институциите се страхуват за техния иначе печеливш бизнес в Русия, който може да пострада от икономическия спад. Банките може да бъдат принудени да заделят по-високи провизии за лоши кредити, което ще намали печалбите им. Санкциите, наложени от Запада срещу Русия, също силно ограничават дейността на финансовите институции.

Банковите надзорници са разтревожени: те не разрешават на RBI планираното преди лятната ваканция пълно изплащане на кризисната помощ. Вместо това те са инструктирали банката , чиято дъщерна компания в Русия генерира почти половината от нетната печалба през миналата година, да съхрани част от парите като буфер.

За да се оцени влиянието на руските санкции върху цялата австрийска икономика, правителството е възложило на своите консултанти от Института за икономически изследвания (WIFO) да изготвят съответно проучване, заяви главният директор на WIFO Карл Айгингер, цитиран от Ройтерс. То трябва да е готово до средата на октомври и да покаже степента, в която отделните сектори – като селското стопанство, финансов сектор или индустрия, следва да очакват загуби. „Има краткосрочни рискове, че някои износи или инвестиции ще бъдат загубени“, казва Айгингер.

Кризата в Украйна може да намали икономическата активност в цяла Източна Европа, считат някои икономисти. Въпреки че четвърт век след падането на Желязната завеса регионът вече не е силно зависим от Русия, а по-скоро от Западна Европа, според главния икономист на Bank Austria Щефан Брукбауер стагниращата западноевропейска икономика вече не може да предостави тласък за по-голям растеж в Източна Европа.

„Една процъфтяваща Европа би могла сравнително лесно да преодолее проблемите около Украйна и Русия. Но за съжаление в еврозоната не можем да се похвалим с процъфтяващи икономики“, казва Брукбауер. Въпреки това икономистът очаква, че през следващите години икономиките на Източна Европа ще растат с 1-1,5 процентни пункта по-бързо от тези в Западна Европа. В годините преди финансовата и икономическа криза от 2008 г. обаче този по-бърз ръст бе в диапазона 3-4 пункта.

Затова и редица компании биха предпочели засега да не влагат никакви средства в развитието на бизнеса си в Източна Европа. Такава е и специализираната във водноелектрическата инфраструктура енергийна група Verbund. „Атрактивността за инвестиции в инфраструктурата в тези страни не е висока“, казва изпълнителният директор на Verbund Волфганг Анценгрубер, цитиран от Ройтерс. Причина за това е и слабо предвидимата правна система, която практически прави невъзможни проектирани за десетилетия напред инвестиции.

Също така и стоманодобивният концерн Voestalpine изпитва колебания. „Източна Европа за нас в момента е трудна зона, защото ние все още не виждаме голямо преместване на нашите клиенти от автомобилната индустрия или машиностроенето в този регион. В това отношение има голямо отдръпване, защото, разбира се, финансирането в тези региони е трудно“, заяви главният изпълнителен директор Волфганг Едер пред Ройтерс.

Припомняме, че малко преди разгара на световната икономическа криза – през лятото на 2008 г., Voestalpine обмисляше дали да не изгради нов стоманодобивен комбинат за около 5,2 млрд. евро в България. Тогава голяма правителствена делегация, начело с тогавашния икономически министър Петър Димитров, посети Линц, за да рекламира страната ни като място за инвестицията. По онова време компанията избираше за седалище на завода си между България, Румъния, Украйна или Турция. Новият комбинат трябваше да увеличи двойно производствения капацитет на компанията след 2013 г.Още тогава обаче мениджмънтът на концерна се оплакваше от законодателството на Европейския съюз в областта на отделянето на въглероден диоксид и заяви, че ако то не бъде променено до 2012 г., е изключено инвестицията да бъде в България или Румъния. В крайна сметка обаче световната финансова криза и сривът в сектора за производство на стомана принуди компанията да замрази плановете си.

Опитът на други австрийски компании от изминалите месеци също действа като възпиращ фактор. Telekom Austria например трябваше да отпише 400 млн. евро в България, а заради продължаващите проблеми в страната енергийната компания EVN бе принудена да намали прогнозата си за печалбата. Спестовната каса Erste Group попадна във вестникарските заглавия заради огромните си загуби в Румъния и продължаващите проблеми с кредитите в чуждестранна валута в Унгария. През настоящата година компанията очаква да отчете рекордна загуба от около 1,6 млрд. евро.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *