Над 3 млрд. лв. събран данък на тютюневи изделия

През 2018 г. приходите от облагането на тютюневите изделия в България достигат над 3 млрд. лв. или 9.5% от всички данъчни приходи в бюджета. По този показател България се нарежда на челните места в ЕС.Над 3 млрд. лв. събран данък на тютюневи изделия.

В това число влиза както акцизното облагане, така и начисленото ДДС върху тютюневите изделия. Само приходите от акцизи върху тютюневите изделия в България възлизат на 2,5 млрд. лв. и бележат постоянен ръст след 2015 г. Близо 97% от приходите от облагането на тютюневите изделия се формират от традиционните цигари. Това показват данни от доклад на ИПИ: Наблюдения върху акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България и развитието на незаконния пазар (2019), информира economynews.bg.

Причината за този ръст в приходите от акцизи върху цигарите (694 млн. лв. повече през 2018 г. спрямо 2014 г.) е спадът на нелегалната търговия след 2015 г. и съответно възстановяването на легалното потребление, както и покачването на акцизите след 2016 г. Важно е да отбележим и нарастването на доходите и съответно повишаващата се ценова достъпност на цигарите. Комбинацията от по-високи акцизи и растящо легално потребление на цигари само през последната година (2018 спрямо 2017 г.) носи допълнителни 167 млн. лв. приходи.

Размер на незаконната търговия с тютюневи изделия

През 2018 г. делът на незаконните цигари в България е на рекордно ниски нива за страната – средно 5% от цялото потребление  или това са около 700 млн. незаконни къса. Въпреки ниския дял на нелегалното потребление, то не е за подценяване – незаконните късове цигари например са чувствително повече както от цялото потребление на тютюн за свиване (изчислено в брой късове), така и от набиращите популярност бездимни тютюневи изделия (също измерено в късове). Общо криминалните приходи от нелегалното потребление на цигари през 2018 г. се изчисляват от ИПИ в рамките на 90-120 млн. лв.

Разбивката на данните по тримесечия за 2018 г. показва тенденцията към свиване на незаконната търговия, като през последното тримесечие на 2018 г. делът на нелегалните цигари достига 4,4% от пазара. В различните проучвания прави впечатление постоянната поява на нови незаконни „евтини бели цигари” , които внезапно заменят предишни масово предлагани варианти. Последното безспорно говори за наличието на добре организирана нелегална дейност.

Ценова достъпност на цигарите

Прегледът на ценовата достъпност на цигарите в ЕС ясно показва, че достъпността е доста по-ниска в новите страни-членки и конкретно в България, въпреки по-ниските цени на цигарите. Средната цена на цигарите в България е с 20-25% по-ниски от тези в новите страни-членки и наполовина спрямо средните цени за ЕС. Въпреки това, три различни методологически подхода за изчисляване на достъпността на цигарите показват, че ценовата достъпност на цигарите в България е 1,6-1,7 пъти по-негативна спрямо средните нива за ЕС. През 2018 г. с разполагаемия нетен дневен доход на човек от населението в България могат да се закупят 5,8 кутии цигари, докато с разполагаемия доход в ЕС-28 могат да се закупят 9,3 кутии цигари. Това са съответно 17,1% от дневния разполагаем доход в България и 10,8% от този в ЕС.

Интересно е, че през последните 3-4 години достъпността на цигарите у нас се подобрява, въпреки увеличението на акцизните ставки през 2016-2018 г. Причината е в това, че в същия период доходите се покачват с изпреварващ темп и в крайна сметка цигарите стават по-достъпни за родните потребители. Това е вярно и през текущата 2019 г., през която няма увеличение на акцизите, а в същото време доходите продължават да нарастват, подкрепени от високата заетост и ръста на заплатите.

Акцизната политика спрямо тютюневите изделия в Европа

Акцизната структура в отделните страни членки е различна – в 18 страни преобладава тежестта на специфичния акциз, в. т.ч. в България, докато в други 10 по-голямата тежест идва от адвалорния компонент. Тенденцията през последните близо 10 години обаче е категорична. В периода 2010-2019 г. всички страни членки са увеличили специфичния акциз върху цигарите, тъй като последният не зависи от ценовите решения на компаниите и в по-голяма степен гарантира постигане на целите на акцизната политика. Дори и само през последните две години (2018-2019 г.), повече от половината страни-членки са предприели увеличение на специфичния компонент.

При адвалорния акциз се наблюдава точно обратното. В периода 2010-2019 г. на практика почти всички страни-членки са намалили адвалорната ставка – в някои случаи чувствително. Не са малко и примерите за тотално обръщане на акцизната структура в полза на специфичния акциз. България всъщност е единствената държава в ЕС, в която адвалорният акциз през 2019 г. е малко по-висок от този през 2010 г. През последните две години (2018-2019 г.) на ниво ЕС се наблюдава сравнително по-малко промени в адвалорния компонент. Няколко са примерите за леко намаляване на адвалорния акциз, но повечето страни  го оставят без промяна.

financebg.com