Национален конкурс „Млад икономист 2020“: Моята идея за дигитализация в образованието и бизнеса

Националният конкурс се провежда с подкрепата на Федерацията на научно – техническите съюзи в България и на Университета за национално и световно стопанство

Участници в конкурса – позиция: ученици в средни училища, без ограничения на специалността; студенти /бакалавър, магистър/, докторанти и асистенти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;
• Докладите трябва да бъдат написани на български език;
• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;
• В текста да не се посочва името на автора;
•  Участниците посочват личните си данни*  на отделна страница:
  • име, презиме, фамилия;
  • местоживеене;
  • адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e–mail;
  • име и адрес на средното и висше училище, факултет, форма на обучение /редовна, задочна/, специалност,  фирма-длъжност, администрация – длъжност;
• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;
• Разработките се представят до 17 май 2020 г. на адрес:

гр. София 1000, ул. ”Г.С. Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист 2020г.”, За справка: тел. 02 9871847; моб. тел: 0877 011 710; e-mail: info@bgeconomist.bg

 * Награди по конкурса: първо, участниците заели първо, второ и трето място в четирите категории  получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна или парична награда от отделни фирми и организации, съобразно връзката на разработката с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

• Церемонията по тържественото награждаване на участниците в конкурса „Млад икономист 2020г.”  ще се състои на 12 юни 2020 г. /петък/,  по повод Деня на икономиста, в гр. София, зала 4, Национален дом на науката на техниката, ул. „Г. С. Раковски” 108.

     * Неполучените на 12 юни 2020 г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: www.bgeconomist.bg

   Настоящите условия и изисквания са приети на заседание на УС на СИБ на 17.12.2019г.

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

 От името на Организационния комитет:

Проф. д-р Татяна Хубенова

Председател на УС на СИБ и на Организационния комитет на Конкурса „Млад икономист 2020”

 Проф. д-р ик.н. Нено Павлов

Зам. председател на УС на СИБ,  гл. координатор на конкурса „Млад икономист 2020”

Д-р ик. инж. Петър Нейчев

Зам. председател на УС на СИБ и член на Организационния комитет на Конкурса „Млад икономист 2020”

София, 31 януари 2020г.

–––––––––––––-

  АНОТАЦИЯ НА КОНКУРС МЛАД ИКОНОМИСТ – СИБ

Целта на Националния конкурс на СИБ МЛАД ИКОНОМИСТ –2020 г. е да провокира младите хора за обсъждане и разработване на идеи, които да дадат отговори на въпроси като:
 Какви изисквания дигитализацията предявява към човешкия фактор ?
 Как образованието и обучението подготвят хората за дигитализацията?
 Какви характеристики има дигиталната икономика и как България посреща предизвикателствата на дигитализацията?
 Има ли напредък дигитализацията в образованието и как може да се подпомогне по-нататъшния преход към дигитална икономика?
 Какъв е приносът на дигитализацията за икономиката и обществото? Как може да се подобри включването на българската икономика и общество в процесите на усвояване на дигитализацията?
 Какви са европейските политики за разширяване процеса на дигитализация?
Как да разбираме и оценяваме дигитализацията като фактор в съвременната икономика?
Динамично развиващите се информационни и комуникационни технологии и тяхното приложение във всички сфери на живота ни прави участници в дълбоки процеси на икономически и социални промени, които съставляват за съвременния свят прехода към цифровата, т.е. дигитална икономика. Този феномен стана важна част в стратегическите промени във всички икономики и в организационния мениджмънт на публичния сектор и фирмите.
Дигитализацията включва не само промяна в използваните технологии, но и в бизнес моделите на публичния сектор и частните компании. Икономиката на домакинствата също променя начините си на функциониране чрез дигитализация. Променят се социалните взаимоотношения чрез новите форми на комуникации. Възникват нови видове операционни, технологични,
икономически, финансови и социални рискове.
Дигиталната трансформация е свързана с формирането на нови потребности и продукти за потребителите както като индивидуални клиенти, така и като фирми-участници на пазарите на стоки, услуги, капитали и работна сила. Интернет вече е основен развиваш се компонент на съвременната икономика, създавайки нови начини за образование, наемане на работа,
предлагане на услуги и обучение и забавление на всеки човек. Докато в приложение Интернет плановете за безжични данни са се увеличили по популярност от 2011 г., то широколентовият Интернет продължава да предлага по-големи предимства за фирмите и всички други потребители, в т.ч. домакинствата. Предимствата на широколентовия кабелен Интернет са значителни по отношение на съдържанието, приложенията и услугите, които позволяват на домакинствата, фирмите и публичните институции да участват в
цифровата икономика. Вече се признава рискът от „дигитална бедност“, поради опасението, че широколентовият Интернет като платена услуга не е достъпен за всички домакинства и фирми дори в най-развити страни в света.
Дигиталната трансформация е една от най-важните тенденции в съвременното развитие на човешката цивилизация, която с напредъка в развитието на изкуствения интелект е изправена пред предизвикателствата на осмислянето на нови зависимости и нови етично-моралните характеристики на връзката между човека, обществото и дигиталните технологии.
Четвъртата индустриална революция не просто чука на вратата, а е на път да си я отвори сама – със замах. Все още не се възпитават и обучават на съвременно равнище достатъчно кадри за нея. Как ще се справим със заличените рутинни по характер работни места и милионите новотехнологични работни места в този изключително бързо променящ се свят, в който изчезват все повече традиционни професии?
Скоростта на промените обърква както старите бизнес модели, така и старите подходи на образование, обучение и квалификация в училища и университети. Много студенти и работещи не са сигурни в бъдещето при отговора на въпроса дали специалността им ще бъде търсена след години. Вероятно нужните на бизнеса професии ще се променят на всеки 10-15 години, а може би и много по-скоростно.
Четвъртата индустриална революция не прилича на нищо, което човечеството е преживяло досега. Новите технологии водят до сливане на физическия, дигиталния и биологичния свят, което крие огромни възможности и потенциал. Скоростта, мащабът и дълбочината на тази революция оказват влияние, както върху световната икономика и политика, така и върху
обществото, отделния човек и връзките им с природата.
Защо дигиталната трансформация е същността на Четвъртата индустриална революция? Четвъртата индустриална революция надгражда върху основите на цифровата революция и съчетава множество технологии, които водят до безпрецедентни промени в икономиката, бизнеса, обществото и отделния индивид. Тя променя не само „какво“ правим и „как го правим“, но също и „кои“ сме ние в същност. Тя включва трансформацията на цели системи, водейки до промени на (и във) всички държави, компании, икономически отрасли и обществото като цяло.
Четвъртата индустриална революция е наше собствено творение и можем чрез нови форми на сътрудничество да я насочим в определена посока за да бъде в полза на всички. Само ако поемем колективна отговорност за създаване на бъдеще, в което иновациите и технологиите служат на хората, можем да издигнем човечеството до ново ниво на морално съзнание.
Скоростта и огромният обхват на новата Четвърта индустриална революция ни кара да обучаваме и възпитаваме младите хора по информатика и е-лидерство за 23-те дълбоки промени в бизнеса, определени от проучване на Съвета за глобалния дневен ред за бъдещето на софтуера и обществото, отразени в Доклад наречен Дълбоки промени – повратни точки в
технологията и социалното им въздействие (Deep Shift – Technology Tipping Points and Social Impact), публикуван през 2015 г. и намерил отражение в книгата „Четвъртата индустриална революция“ на Клаус Шваб: Към тези промени се включват:
Промяна 1: Имплантируеми технологии
Промяна 2: Нашето цифрово присъствие
Промяна 3: Зрението като новия интерфейс
Промяна 4: Интернет в облеклото
Промяна 5: Компютърно присъствие навсякъде
Промяна 6: Суперкомпютър в джоба ни
Промяна 7: Съхранение за всички
Промяна 8: Интернет на нещата
Промяна 9: Свързаният дом
Промяна 10: Умни градове
Промяна 11: „Големи данни“ за вземане на решения
Промяна 12: Автомобили без шофьори
Промяна 13: Изкуствен интелект (ИИ) и вземане на решения
Промяна 14: Изкуственият интелект (ИИ) и административните професии
Промяна 15: Роботиката и услугите
Промяна 16: Биткойн и блоковата верига
Промяна 17: Икономиката на споделянето
Промяна 18: Правителствата и блоковата верига
Промяна 19: 3D печат и производство
Промяна 20: 3D печатът и човешкото здраве
Промяна 21: 3D печатът и потребителските продукти

Промяна 22: „Дизайнерски същества“
Промяна 23: Невротехнологии

Защо образованието, управлението, бизнеса и компаниите се нуждаят от интензивни дигитални трансформации? Изправени пред нови динамични бизнес модели и нарастваща
конкуренция на своите пазари, много индустрии и компании понастоящем се сблъскват с необходимостта от цялостно преразглеждане на досегашните си стратегии. Дигитализацията играе ключова роля в този сценарий. Цифровите технологии и възможностите, които те създават, ще бъдат движещата сила за успеха в едно все по-високотехнологично развитие на цивилизацията в бъдеще. Това важи както за човешкия фактор, така и за компаниите и националните икономики.
Дигиталната трансформация е новият императив за бизнеса и сериозно предизвикателство в цифровата ера. Овладяването на тази технологична вълна може да ни осигури нова и
успешна ниша в иновационните решения, с които да преодолеем и негативите от деиндустриализацията през последния четвърт век. С реализирането на иновациите в образователния процес и бизнеса се увеличават и шансовете за лидерски позиции в съвременния технологичен свят, както и възможностите чрез включване в дигиталните промени по-нататъшно устойчиво развитие за повишаване на жизнения стандарт.
Предлагаме ви примерни подтеми, от които може да изберете за разработване във Вашето есе:
 Необходимост, особености и ефекти от дигитализацията на икономиката.
 Образователната система като фактор за овладяване процеса на дигитализация на икономиката: как и какво се променя в полза на модернизацията на обучението.

 Моето училище/моят университет участва в дигиталната трансформация: положителни резултати и нови перспективи.
 Приносът на моето училище/моят университет за дигитализирането на учебната дейност.
 Дигитализация или аналогово развитие на предприемачеството.
 Основни дейности в дигиталната трансформация на образователната система.
 Моята визия за развитието на дигиталните процеси в образованието.
 Въздействие на дигиталните решения върху качеството на човешкия капитал.
 Европейски и национални източници на средства за инвестиране в разработването и реализацията на дигитални решения.

 Ролята на дигитализацията за повишаване качеството и преструктурирането на заетостта в България: как се променят изискванията към работната сила в дигиталната ера?
 Въздействие на дигитализацията върху външните миграционни процеси и мобилността на работната сила в България.
 Влияние на дигиталната трансформация в образованието върху конкурентоспособността на младите специалисти на европейския пазар.
 Дигитализацията като фактор за повишаване стандарта на живот в обществото.
 Моята оценка за стратегическите документи (определящи целите и посоката) на дигиталните трансформации в България и напредъка в реализацията им.
 Възможности за прилагане на публично-частното партньорство в процеса на дигитализация.
 Политиките на ЕС за насърчаване развитието на дигиталната икономика в страните членки: защо сме заинтересовани да участваме в реализацията на дигиталната трансформация?

Очакваме с Вашето участие да предложите творчески оценки и споделите идеи в полза на развитието на дигиталната икономика в България!
Организационният комитет на конкурса „Млад икономист –2020.”, провеждан от Съюза на икономистите в България под наслов „Гласът на младите за силна икономика!” пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, успешна творческа работа в търсенето на нови иновативни идеи и решения за дигитална трансформация в образованието и бизнеса.
Организационен комитет на Шестнадесетия национален конкурс „МЛАД ИКОНОМИСТ – 2020г:.ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

София, 31.01.2020г.

Анотация_Конкурс Млад икономист СИБ_2020