Новата цел на батко

Напоследък сме свидетели на прояви на интензивно социално напрежение. Стачкуват и недоволстват служители на бюджетна издръжка и представители на публичните услуги.

Исканията на работници, заети в „блокиращи“ услуги, бяха набързо удовлетворени. За нула време правителството съумя да намери достатъчно средства за да повиши (при това чувствително) заплатите на шофьорите от градския транспорт в столицата. Преди това железничарите си осигуриха значителна финансова инжекция. Малко по-рано таксиметровите шофьори се организираха екстремно и въпреки незаконността на техния протест те не бяха санкционирани, а нещо повече – правителството прояви по подходящ начин своята ответна „загриженост“.

Другите – тихите и разбиращите – остават загърбени. Тяхната съдба не е актуална, те няма да предизвикат вълнения, те могат да почакат. Те не застрашават съдбата на управляващите. Те трябва да са благодарни за трохичките в чинийките. Те не са като чиновничките в министерствата, от които зависи удобството и многозначителното ухажване на управляващите. Недоволството на тихите и разбиращите се покрива и се компенсира от необходимата подкрепа, осигурявана от подсмърчащите в партийните централи службогонци.

Така е устроен животът – ако искаш да се добереш до богатата държавна трапеза трябва да подкрепяш безусловно партийното ръководство – от него зависи разпределението на обсебените държавни (обществени) благини. Няма и не може да има стачка на партийни функционери.

Тихите и разбиращите обаче започват да се раздвижват. Организирани протести на учители, лекари, тук таме учени … Как може? От къде избуя тази черна неблагодарност? Те трябва да разберат, че не може така. Техните избранници (дамите и господата управляващи) правят всичко възможно, за да им осигурят трохички в чинийките. Те са интелигентни и на тях трябва да им е ясно, че не могат да получават заплати на миловидни секретарки, нито пък – на шофьори (още повече). Та те (последните) работят, докато интелигенцията … Е, не че не работи, и тя, разбира се, работи, но все пак тяхната т.нар. работа не може да се сравни по важност с дейността на секретарките и шофьорите. Та нали народът е казал: „Учи синко, за да не работиш!“ А управляващите са цвета и въплъщението на народа и изпълняват всичко, което народът иска.

Лошото е, че се намесва Европа. Тя дава неприятния и заразителен пример. Ако не беше тази Европа кой щеще да знае колко там получава някакъв си интелигент. Спокойствието щеще да продължава по живо, по здраво. Преди ни се бъркаше МВФ, а сега Европа. Кога ли ще ни оставят на мира. Да си управляваме така, както само ние си знаем. Та ние сме си суверенна държава и суверенни управляващи.

Правителството си имаше хубави цели, приоритети и всякакви други подобни неща. Ясно очертана цел беше членството в НАТО, после членството в ЕС. Тогава всичко се правеше в името на тези цели. Трябваше всички ние да внимаваме, защото в противен случай някой щеще (заплашително) да поеме отговорността за разклащането на целеположените намерения. И той щеще да бъде посочван с пръст сега и завинаги!

Ситуацията се промени от началото на 2007 г. Неприятно, но „целите“ се постигнаха. Мечтите станаха реалност и престанаха да са толкова привлекателни. Вече даже става досадно. Майсторят се доклади на всякакви там бюрократични комисии (европейски?!), дава се лош пример (европейски?!) на спокойни наши родни интелигенти … Някакви чиновници от Брюксел си позволяват нерядко префинени, а понякога дори груби и безпардонни намеси във вътрешния си наш живот. Трябва ясно и категорично да им се каже (под сурдинка, все пак): Господа еуропийци, губите си мярката!

Трябва да се измисли нова цел. Обединяваща. Партийните „интелигенти“ усещат настроението във върховете: Завършване на мандата! Кратко и ясно. Всичко трябва да бъде подчинено на новата цел. Лепене, мажене, закърпване – само и само да се изкара мандата. Всичко останало е с по-нисък приоритет, всичко друго стои по-ниско в партийно-коалиционно-правителствената иерархия. Така, както е било винаги и традиционно у нас. Изкараш си мандата и портретът ти виси в правителствения коридор със страшна сила. И никой не може гък да ти каже!

Така стоят нещата у нас. И трябва всички ние да го разберем. И най-вече разбира се, тези, които винаги и послушно, с наведена главичка, са го разбирали: интелигентите! Управляващите имат нужда от подкрепата на интелигенцията за изпълнение на поставената

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *