Някои мисли за постигнатото съглашение между Гърция и нейните кредитори – Втора част
В интерес на истината следва да се изтъкне, че кредиторите не бяха единни по въпроса, как следва да се разреши „гръцката криза”. Докато МВФ настояваше за преструктуриране на гръцкия дълг и неговото частично опрощаване, повечето страни-членки на Еврозоната и на първо място, Германия и Холандия бяха категорично против това. По време на „преговорите” с особено твърда реторика се откроиха германският финансов министър Волфганг Шойбле и холандският министър-председател Марк Рутте.
През последните дни станаха известни някои грижливо скривани детайли около „преговорите”. Оказа се, че изказаното от Волфганг Шойбле мнение, че за Гърция ще е по-добре временно да напусне Еврозоната, да проведе необходимите структурни реформи и едва след като отговаря на критериите за участие се завърне в нея, не е негово лично, а мнение на цялото германско правителство. Излизането на Гърция и възможните последствия от това за германската икономика са били подробно обсъждани на заседание на федералното правителство. Повече от очевидно е, че Германия прави всичко възможно да защити своите банки и своя експортен сектор, без оглед на последствията за другите страни-членки на Еврозоната.
Това, че Германия отстъпи от своя план за временно извеждане на Гърция от Еврозоната, съществуването на който тя продължава настоятелно да отрича, се дължи най-вече на силния политически натиск от Вашингтон, чиито съображения във връзка с гръцката криза са от геополитическо естество. Съдбата на германските експортьори и финансиращите ги банки не интересуват САЩ. Те са значително повече загрижени от надвисналата опасност, Гърция като член на НАТО със специфични военно-политически функции на югоизточния фланг на общността да изпадне в политическа, икономическа и социална криза с непредвидими последствия. При това в момент, когато борбата с разширяващата своето влияние „Ислямска държава в Ирак и Сирия” значително се усложни и застрашава да се превърне в дългогодишен конфликт. Не е необходимо човек да е професионален дипломат да разбере, че въпреки високо стилизираното в медиите превръщане на Германия в първа икономическа и политическа сила в Европа, САЩ в качеството си на глобална сила, страна-победител във Втората световна война, оказала решаващо въздействие за стопанското възстановяване на Западна Европа и на първо място на напълно разрушената Германия продължава да бъде тази невидима, но последна инстанция, която санкционира най-важните решения в европейската политика. В тази връзка може да се каже, че позицията на МВФ, предвиждаща преструктуриране и опрощаване на дълга, е напълно в унисон с геополитическата позиция на САЩ. И все пак изненадващо е, че МВФ не наложи своята позиция на Европейския съюз и Европейската централна банка. Или поне засега, за да не се приповдигне завесата и се види, кой реално задава тон на европейския континент. И за най-непредубеденият икономист е ясно, че Гърция не може да върне взетите кредити в пълен размер. Списването на една част, половината, пък дори и на по-голямата част от дълга е въпрос на време. Две неща са ясни: Гърция няма да напусне Еврозоната, докато тя съществува и Гърция ще получи необходимата подкрепа от МВФ и САЩ, независимо от Европейския съюз и Европейската централна банка.
Каква беше прилаганата досега от кредиторите стратегия за решаването на „гръцката” криза? С режим на строги бюджетни икономии и структурни реформи трябваше да се създадат условия страната да бъде в състояние да обслужва външния си дълг. Една напълно прагматична цел, съответствуваща на интересите на кредиторите.
Какво е новото в тази стратегия?
Кредиторите наложиха на Гърция повишаване на данъка добавена стойност за стоки и услуги от 13 на 23%. Тази мярка следва да увеличи постъпленията в бюджета с около 800 млн. годишно, което предвид размера на държавния дълг е твърде малко за неговото чувствително намаляване, дори в средносрочна перспектива. Повишаването на данъчната ставка означава рязко повишаване на нивото на цените.
Тази мярка за увеличаване на приходите в държавния бюджет не е безспорна и може да се охарактеризира като „нож с две остриета”. Повишаването на цените на стоките и услугите в една страна с намаляващо от години потребление е твърде проблематично. Освен това, повишаването на данъка добавена стойност ще се отрази крайно неблагоприятно върху конкурентоспособността на туристическата индустрия в Гърция, която е основен източник на приходи в бюджета.
Налице е обаче определено противоречие с провежданата досега политика на т.н. „вътрешно обезценяване” (internal devaluation).
Страните със собствени валути са в състояние по пътя на девалвация на националната валута да увеличат рязко конкурентоспособността на произвежданите стоки и услуги, да оскъпят вноса и по такъв начин да постигнат сравнително бързо излишък по текущата сметка. Тъй като Гърция като страна, приела еврото, не разполага със суверенитет върху валутата, тя следва да постигне това по един заобиколен начин.
„Вътрешното обезценяване” има за цел намаляване на преките и непреки трудови разходи като средство за увеличаване на конкурентоспособността на стоките и услугите. Проблемът е, че за разлика от девалвацията на собствената валута, повишаването на конкурентоспособността става относително бавно, в резултат на което и икономиката расте бавно.
„Вътрешното обезценяване” в Гърция следва да се постигне чрез намаляване на равнището на работната заплата по пътя на упражняване на натиск от страна на правителството върху профсъюзите при договарянето на работната заплата в публичния сектор, което да доведе и до намаляване на равнището на работната заплата в частния сектор.
За първи път тази стратегия беше приложена по време на икономическите кризи в Швеция и Финландия в началото на 90-те години на миналия век. МВФ е прилагал и прилага тази стратегия на „вътрешно обезценяване” както в страни с фиксиран валутен курс /например, Хърватска, където куната е привързана към еврото/, така и в страни на Еврозоната като Испания, Португалия, Латвия.
Латвия често се посочва като пример за успешно прилагане на тази стратегия. По-внимателният поглед върху развитието на страната показва, че това не е така. Позицията на Латвия в световната класификация по конкурентоспособност на националната икономика, както и на европейската по степен на иновативност на икономиката се влошиха. Емиграцията и рязкото влошаване на качеството на хуманния капитал се засилиха. Прилагането на стратегията на „вътрешно обезценяване” в Хонг Конг и Аржентина в близкото минало се оказа неуспешно.
Кредиторите аргументират, че въпреки отрицателното влияние на повишаването на ставката на данъка добавена стойност върху вътрешното потребление, то не засяга износителите. Следователно, рязкото увеличаване на приходите от експорта ще способствува за повишаването на приходите в бюджета и по такъв начин за неговото саниране. Тук следва да се спомене, че по време на „преговорите” представителите на МВФ се обявиха рязко срещу предложението на някои от страните в Еврозоната за повишаване на данъчното облагане на фирмите в Гърция, защото това би повлияло крайно отрицателно на износителите.
Каква е обаче реалността?
От 2013 г. Гърция има положително салдо по текущата сметка, но това е постигнато в резултат на по-бавното намаляване на износа по отношение на вноса. В номинално изражение износът все още не е достигнал нивото от времето преди началото на глобалната финансова криза през 2008 г. Следователно, прилагането на стратегията на „вътрешното обезценяване” не е довела до увеличаване на гръцкия износ.
След въвеждането на еврото цените в Гърция се повишиха средно с около 60%, което се отрази изключително неблагоприятно върху конкурентоспособността на гръцката икономика. В резултат на провежданата под натиска на „Тройката” и понастоящем с нова сила налагана от кредиторите политика на „вътрешно обезценяване” има намаляване на равнището на цените в размер на само около 8%. Проблемът е, че доходите на населението намаляват, а наемите и цените на повечето стоки за ежедневна употреба остават на същото високо ниво и дори ще се повишават след вдиганетона ставката на данъка добавена стойност, което води до рязко обедняване на населението. С други думи, налице е постепенно намаляване на цените, но социалните последствия са драматични по своя характер и размах.
Вниманието на световните медии през последните седмици беше привлечено от опашките пред банкоматите и банките. За съжаление почти липсваха репортажи от стотиците кухни за бедни и пунктовете за раздаване на хранителни продукти на бедните, както и за проблемите на хората без здравно осигуряване. Създаде се впечатление, че временното затваряне на банките са най-големият проблем, без да се отчита факта, че Европейската централна банка отказа да увеличи рефинансирането на гръцките банки. На практика, тя отказа да изпълни своята функция на кредитор от последна инстанция (lender of last resort) по отношение на гръцките банки.
/Продължение следва!/