Орешарски се съветва с Кристалина Георгиева за евросредствата за България

Премиерът Пламен Орешарски и еврокомисарят Кристалина Георгиева обсъдиха на среща в Министерския съвет в неделя въпроси, свързани с многогодишната финансова рамка на ЕС и споразумението на България с ЕК за следващия програмен период.
 Срещата идва на фона на притесненията, че България не е разработила приоритетите си за финансиране, които няма да може да защити в Брюксел и че има опасност да загуби 272 млн. евро евросредства по проекти заради забавяне в усвояването.
 На разговорите са присъствали и вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова и министърът на външните работи Кристиан Вигенин. След срещата Орешарски посочи: „Имахме около час доста ползотворен разговор. Получихме добри съвети например как да префокусираме усилията по програми, чиито средства има риск да загубим, обсъдихме и въпроси, свързани с портфолиото на българския еврокомисар“.
 Той отбеляза, че това е първата му среща с Кристалина Георгиева в качеството му на министър-председател.
От своя страна Кристалина Георгиева каза, че на срещата са обсъдили най-важните въпроси в дневния ред на ЕК, които са и най-важните в дневния ред за България. „Говорихме за състоянието на преговорите за следващия бюджет на Европа и какви рискове носят, как България може да защити своя интерес и да ускори усвояването на средствата в рамките на сегашния период“, посочи тя.
 Георгиева отбеляза, че са обсъдили и наводненията в Централна Европа. „Както досега, така и в бъдеще, Орешарски може да разчита на моя екип да работим заедно за българските граждани, които са част от нашето европейско семейство“, заяви още Кристалина Георгиева. Тя напомни, че с Пламен Орешарски се познават повече от 30 години и уважава професионализма му, който се е доказал много пъти при решаването на трудни проблеми за България.
Георгиева отбеляза, че въпросите, които са на дневен ред в Европа – конкурентоспособност, добра бизнес среда, инвестиции, възстановяване на растежа, борба с безработицата, поддръжка на социално най-слабите, са актуални и в България. „Вашият успех е най-важен за българските граждани, но той е важен и за Европа и естествено можете да разчитате на поддръжката на европейските институции във Вашата работа“, каза Кристалина Георгиева.
 „В тези трудни условия имаме нужда повече от всякога да оправдаем очакванията на хората. Аз не съм комисар за България, но аз съм комисарят от България“, подчерта Кристалина Георгиева и посочи, че от нея се очаква в ЕК най-добре да познава проблемите на нашата страна и да съдейства да се взимат решения в интерес на всички европейци, в това число и на нейните сънародници.
 По рано пред БНР вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова обясни, че България изостава чувствително в подготвянето на приоритетите си за новия европейски финансов програмен период (2014-2020), защото, по думите й, предишното правителство не си е свършило работата.
 „Никой от нас няма приоритети, защото тези неща се изработват поне една-две години преди периода. Това не е свършено“, каза вицепремиерът. Според нея липсвали стратегически документи в секторите здравеопазване, образование, електронно правителство, облекчаване на бизнес климата.
 „Липсва ми цялостна визия, която предишното правителство не е изработило и на която тези стратегии трябва да стъпят“, каза вицепремиерът.
 За да имаме защитими приоритети, ние трябва да кажем не само в Брюксел, но и на българските граждани какво смятаме да правим не само в близките четири, но и в близките седем години – това са поне две правителства, каза Златанова.
 В последната година България изостава сериозно в усвояването на евросредствата, припомня тя и уточни, че рисковите проекти са за 272 млн. евро. „Не е задължително да загубим всичките тези пари, но е много вероятно да загубим голяма част от тях“, каза Златанова.
 По повод разискванията в Съвета на ЕС за писмото на министрите на вътрешните работи на Великобритания, Германия, Австрия и Холандия срещу т.нар. „социални туристи“ вицепремиерът изтъкна, че по мнението на Европейската комисия няма как да бъде променен принципът на свободно движение в Европа, тъй като той е сред основните инструменти за борба с икономическата криза.
 „Няма да променим правила, които са в самата основа на евроинтеграцията“, каза тя и допълни, че от 1 януари 2014 г. българските граждани ще имат пълен достъп до пазара на труда в целия Европейски съюз в съответствие с договора за присъединяване.
 Правосъдният министър отбеляза още, че няма план в областта на правораздаването, различен от преодоляването на критиките в петгодишния доклад на Европейската комисия. Тя увери, че е готова да работи за отпадането на механизма за сътрудничество и проверка, с който България е поставена под наблюдение в областта на съдебните реформи и вътрешния ред.
 Златанова обясни, че възнамерява да се консултира с неправителствените организации, които работят в областта на правосъдието, и заедно да потърсят поне няколко точки на консенсус, по които да се върви към реформа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *