Остър спад в кредитирането през декември.

Силен спад на кредитирането отчитат банките на българския пазар в края на декември. Намаление има и при фирмените заеми, и при тези на домакинствата, показва месечната парична статистика на Българската народна банка (БНБ). В абсолютна стойност сумата на кредитите в системата намалява с над 770 млн. лв., за което най-вероятно допринасят големи сделки по превръщане на дълг в собственост, продажби на цели портфейли, както и директни отписвания на лоши заеми. Подобни действия банките предприеха като подготовка за предстоящата оценка на качеството на активите, а според данните през декември активността им в тази насока е била висока. Освен подобряване на балансите някои от тези операции помагат и за постигане на по-високи финансови резултати. Ето защо очакванията са, че въпреки трудностите през 2015 г. за пръв път банковата система ще се похвали с рекордна печалба, надхвърляща 1 млрд. лв.

Продадени портфейли, купени активи

Спадът в кредитирането за бизнеса е с 1.7% на годишна база през декември, като в абсолютна стойност заемите към компании са 30.474 млрд. лв., или с 597 млн. лв. по-малко спрямо предходния месец ноември. Кредитите за домакинствата също намаляват с 1.3% спрямо декември 2014 година до 18.14 млрд. лв., или със 176 млн. лв. само за месец.

Тъй като сумите са твърде големи, за да се предположи, че бизнесът и гражданите са проявили забележителна активност във връщането на заеми през декември, първото предположение за това изменение е, че е имало големи продажби на кредитни портфейли от банките. Тази практика на пазара се засили съществено през миналата година, като имаше месеци, в които на колекторски фирми за събиране на вземания се продаваха пакети за по 400 млн. лв. Статистиката за декември обаче показва, че през месеца банките са се разделили с портфейли за едва 23.6 млн. лв., тоест факторът, влияещ най-съществено върху данните, е друг.

Сделки като тази с активите на бившия металургичен гигант „Кремиковци“ са едно от най-вероятните обяснения. При нея на практика имаше замяна на дълг срещу собственост, като Първа инвестиционна банка (ПИБ) отписа кредита си към дружеството – собственик на останките от комбината, срещу което придоби активите му. Операцията бе за около 300 млн. лв., тоест остават необяснени още около 300 млн. лв. намаление на корпоративния кредитен портфейл на банките. Това води към предположението, че е имало и други подобни сделки, правени през декември. Сигнал за това е и че дългосрочните активи на банките се увеличават с 570 млн. лв. За сравнение – увеличението им за цялата година е 657 млн. лв., а общата им сума преди това е едва 3.94 млрд. лв., или ръстът само за декември е 14.5%.

Третата причина за спада е отписването на лоши кредити. Това се подкрепя и от данните за лоши и преструктурирани заеми, които само за декември се понижават със 175 млн. лв. Сумата е доста над обичайните месечни движения, което показва, че е малко вероятно да става въпрос изцяло за просрочени кредити, които изведнъж клиентите са започнали да обслужват. По-скоро някои институции са решили да отпишат окончателно части от лошите си портфейли, които и без това вероятно са щели да бъдат идентифицирани като такива при преглед на качеството на активите им. В резултат делът на проблемните кредити се свива леко до 18.08%. При фирмените заеми съотношението се покачва леко до малко над 19%, но при домакинствата има спад до 16.5% – най-ниското ниво от 2011 г.

Пик на спестяванията

И докато кредитирането се влошава въпреки по-изгодните предложения на банките, спестовността бележи нови върхове при напълно противоположната тенденция в офертите. През декември в банковата система са се натрупали нови 1.2 млрд. лв. депозити, от които 780 млн. лв. са влогове на домакинствата, 606 млн. лв. са постъпленията по фирмени влогове, а със 154 млн. лв. са се увеличили сумите по сметки на чуждестранни лица в български банки. Така спестяванията достигат общо до 63.726 млрд. лв., от които депозитите на населението са 42.586 млрд. лв. Темпът на нарастване е отчетлив през последните три месеца на годината, за което има и сезонен фактор, но по-забележителното е, че не се влияе от драстичното понижение на лихвите, които допреди година за срочните влогове бяха над 2.5%, а вече са около и под 1%.

Готови за ревю

Разчистването на проблемни заеми традиционно се свързва със загуби, но, изглежда, в случая декемврийските операции на банките, които личат от данните на БНБ, помагат да изстискат още печалби в края на годината. Ако за единадесетте месеца общата печалба на 28-те играчи на пазара бе 931 млн. лв., очакванията на база изменението на натрупания финансов резултат в капитала им са, че през декември те ще добавят още около 200 млн. лв. Това е над два пъти повече от обичайните месечни нива на финансовия резултат. Така за пръв път банковата система ще отчете рекорд от над 1 млрд. лв. печалба, която би могла да се ползва от институциите като буфер при евентуален капиталов недостиг на стрес тестовете. Разбира се, резултатите от тези еднократни операции също ще са обект на предстоящата проверка – така например стойността на придобитите активи ще трябва да мине през независим оценител и на база на неговата оценка може да се отчете загуба.

От тримесечните отчети на всяка от банките на пазара поотделно, които се очаква да излязат в края на седмицата, ще може да се види и кои са изпреварили одиторите и сами са зачеркнали несъбираемите вземания. Там би трябвало да проличи още и в кои институции е съсредоточена извънредната печалба, както и кои са предприели еднократни сделки в края на годината в опит да разкрасят балансите си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *