Откритията на 2016 година

Научните открития, постижения и пробиви в различни области в наши дни се случват непрекъснато. И с всяка изминала година научните трудове, статии и патенти се множат и увеличават непрекъснато. Сред тази огромна „върволица“ от открития обаче понякога е трудно да се ориентираме кои са най-значимите, кои носят сериозен потенциал и кои всъщност са просто малка крачка напред.

 

В следващите редове ще опитаме да извадим няколко примера за сериозни научни пробиви, които се случиха само през настоящата 2016 година. За някои от тях със сигурност вече сте чували, а обединяващият фактор в списъка със сигурност попада в графата на „забележителните открития“.

 

Генетичната мутация, довела до появата на многоклетъчните

Може би много от нас са си задавали въпроса, как и кога всъщност се е случил преходът от едноклетъчните форми на живот на планетата Земя към по-сложните организми. Това е фундаментален въпрос, на който науката се стреми да даде отговор от години.
През настоящата 2016-а обаче група учени успяха да изолират древна молекула, наречена със странното име GK-PID, която според специалистите е предизвикала истинска революция. А именно – накарала е едноклетъчните организми да започнат да еволюират в сложни многоклетъчни. И това се е случило в периода преди около 800 милиона години информира hicomm.bg.
Молекулата представлява нещо като миниатюрен „пастир“, способен да принуждава клетъчните хромозоми да се събират в купчини, а след това около тях да се образува вътреклетъчна (ядрена) мембрана. Освен всичко останало този процес позволява на клетките да се размножават правилно, а не да се израждат в ракови.

Това пленително откритие обаче допълнително доказва, че древната версия на гена GK-PID не е действала по съвсем същия начин, както действа при днешните организми. И единствената причина, поради която той се е превърнал в нещо като „подтикващ тълпата полицай“, се дължи на една-единствена генетична мутация, която се е разпространила. И най-вероятно означава, че днешният живот на планетата е плод на една-единствена, специфична мутация. Дали е случайна или не – това е съвсем друг въпрос.

 

Откриването на най-голямото просто число

През януари тази година математици оповестиха за съществуването на откритото от тях най-голямо просто число, намерено в резултат на проекта Great Internet Mersenne Prime Search. Новият рекордьор в тази може би изглеждаща за вас странна област се изписва така – 2^74,207,281 -1.
Сега вероятно се питате още защо всъщност някой си прави труда да се занимава с цели проекти, посветени на търсенето на такива числа? Една от причините е модерната криптография. Тя използва Мерсенови прости числа (от които досега са открити едва 49), както и други сложни числа с една-едничка цел – да кодират данните така, че да бъдат непробиваеми.

 

Новото просто число държи към момента всички рекорди в областта и освен това е с цели 5 милиона знака по-дълго от своя предшественик! Общият брой цифри в него е приблизително 24 милиона, което прави името 2^74,207,281 -1 единствения познат практически начин за изписването му. Иначе представяте ли си да пишете всеки път число с 24 милиона знака?

 

Доказателството за деветата планета от Слънчевата система

Преди откриването на Плутон през 20-и век са съществували теории за девета планета, наречена още тогава планетата Хикс. Астрономите са вярвали, че тя се намира отвъд орбитата на Нептун заради гравитационни влияния, които биха могли да бъдат предизвикани единствено от голям и масивен космически обект.
С появата на Плутон на хоризонта повечето астрономи сметнали, че са открили причината за тези влияния, но въпреки това точните изчисления били недостатъчни, за да се изравнят с големината на отклоненията.
Днес вероятно знаем причината за това, че „уравненията ни не излизат“. Учени от Калифорнийския технологичен институт представиха доказателство, че нарушенията в орбитата на крайните планети се дължат на истински голяма девета планета, която има орбитален период от цели 15 000 години.

 

Вечен носител на информация

Знаем от физиката, че всяка материя с течение на времето деградира, руши се и се разпада, затова е невъзможно да запишете информация на нещо, което ще живее вечно. Но все пак донякъде този проблем може да се окаже преодолим и ако не вечно, то поне да е записана за толкова дълъг период време, че от човешка гледна точка да ни се струва като цяла вечност.
Откритието е направено от учени от университета в Саутхямптън. Те успешно са използвали стъкло със специална наноструктура и след това са разработили процес за записване и извличане на данни от него.

Съхраняващото устройство представлява малък стъклен диск с размер на монета, който може да запише около 360 терабайта информация, която остава непокътната дори при температури от 1000 градуса по Целзий! Това означава, че ако съхраним такова нещо в обичайните библиотеки за книги с постоянно поддържаща се температура и влага, то дискчето може да се запази за около 13.8 милиарда години! Или горе-долу за същото време, откогато съществува нашата Вселена!

Информацията, записана на диска, е възможно да бъде запечатвана и четена чрез използването на ултрабърз лазер, работещ с много кратки и интензивни импулси. Всеки файл е записан в три слоя (точки) от наноструктурата, които се намират само на 5 микрометра една от друга. Когато се чете, информацията се обработва от пет измерения – трите познати ни пространствени измерения, плюс допълнителна информация за размера и ориентацията им.

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *