От недосегаеми по-недосегаеми

През 2008 г. Борислав от село Големаново, област Видин, се препитава, като отглежда 3 крави. Има завършен четвърти клас. Животнововъдството не му потръгва и един ден той се оказва бездомен. Принуден е да рови по кофите в гр. Видин, за да се издържа. Щастието обаче му се усмихва и една година по-късно Борислав вече е собственик на фирма, която има сключен договор за изработка на стойност 11.6 милиона лева. Неговото дружество – „Фолин 7557“ ЕООД, е изпълнител на обект „База за земеделска и строителна техника с шоурум и сервиз“.
Как се оказва така, че Борислав изведнъж се превръща в строителен магнат? Всъщност дори самият той не знае. Но не защото е бил главозамаян от краткотрайния солиден успех – той и в действителност не знае. Докато се рови по кофите в гр. Видин в търсене на стара хартия, при Борислав идват двама души, които му предлагат да изкара лесни пари. Той им дава личната си карта, в замяна те му дават 100 лева. Така Борислав става част от схема за укриване на ДДС, а кръстоносният поход за нейното разбиване ще бъде поведен лично от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.
На 15 април 2010 г. Цветанов съобщава, че МВР, ДАНС, Националната агенция за приходите (НАП) и Националната следствена служба (НСС) под ръководството на прокуратурата стартират в София операция „Недосегаемите“. Обект на операцията са „структури със стройна, йерархическа организация, които в продължение на години са практикували пране на пари и данъчни престъпления в мащабни размери“ и за които се предполага, че са ощетили от тази си дейност държавния бюджет с милиони.

Всички на земята, дори Човека-глас
Операцията е извършена в типичния за Цветанов стил – с много шум, медийно отразяване и героични кадри на полицаи, тръшнали безпомощно на земята престъпници. Той определя акцията като „една от най-сериозните антикризисни мерки“, чрез които да се запушат дупките в бюджета. Намеква, че групата е свързана с Христо Ковачки, срещу когото по това време се води дело за данъчни престъпления. По обясненията на вътрешния министър акцията е наречена „Недосегаемите“, защото при нея задържаните на няколко пъти са се измъквали от правосъдието. Тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов пък твърди, че сред арестуваните ще има хора на много високо ниво, като не изключва сред тях да има и служители на НАП.
В грандиозната акция, обхванала над половин дузина столични квартали, са задържани 16 души, за които се предполага, че са свързани с престъпната група. Сред тях по погрешка е и певецът Красимир Аврамов, който впоследствие е пуснат. В крайна сметка като основни членове на престъпната група са посочени петима души – Владко Димитров, Борислав Христов, Ивайло Йорданов, Ясен Савчовски и Желяз Иванов. Единствено Желяз Иванов остава в ареста, а останалите са пуснати под гаранция.

Укриване на ДДС за начинаещи
Схемата, по която групата оперира, всъщност е изключително проста. Намират се случайни лица, представители на силно маргинализирани групи – неграмотни, наркомани, роми, които срещу малки суми – 100 – 300 лева предоставят своите лични данни. На тяхно име се регистрират кухи фирми. После те в качеството им на управители на тези кухи фирми упълномощават пред нотариус някой от членовете на групата за източване на ДДС да упражнява техните права по повод дружеството. Впоследствие групата намира реално дружество с голям оборот, което иска да укрие част от ДДС, който дължи на държавата. Споразумяват се с него за получаването на между 5 и 30% от общата сума на укритите данъци като комисиона и започват издаването на фиктивни фактури за покупки (по договор за изработка – СМР например, тъй като при изпълнението на такъв се извършват множество плащания в продължителен период от време), които истинското дружество декларира пред НАП за ползване на данъчен кредит и така задължението за плащане на ДДС пада върху кухата фирма. Това е възможно, тъй като за ползване на данъчен кредит по ЗДДС не се изискват реални доставки, а само извършени плащания. Истинското дружество превежда част от сумата по договора за изработка по банков път на кухата фирма. Пълномощници на кухата фирма теглят парите от банка в брой в присъствието на представител на истинското дружество и му предават сумата, която отново се превежда по банков път. Парите се превъртат необходимия брой пъти, докато се издадат достатъчен брой фактури за укриване на желания ДДС.
По схемата са регистрирани десетки подобни фиктивни дружества от обвиняемите или свързани с тях лица. Разследването срещу групата всъщност започва през септември 2009 г. По това време едно от дружествата, оперирани от групата – „Фолин 7557“ ЕООД, има сключен договор за изработка с „Римекс агрохолдинг“ на бизнесмена Румен Лазаров, занимаващо се с доставка на селскостопанска техника, което през 2012 г. е придобито от американската компания Titan Machinery. Договорът е на стойност 11,6 млн. лв. В хода на разследването прокуратурата установява, че „Фолин“ „не притежава производствен и управленски капацитет“. На 04.09 2009 г. Борислав Борисов (който е управител на фирмата и свидетел по делото) открива разплащателна банкова сметка на „Фолин“.
На 17.09.2009 г. по нея постъпват два превода на обща стойност 803 хил. лв. от „Римекс“. В същия ден тези суми са преведени на трето дружество, свързано с престъпната група – „Мегатранс 2004“ ЕООД от „Фолин“, а разплащателната сметка е закрита. Сумата е разделена почти поравно и пренасочена към две други дружества – „ДКЛ 547“ ЕООД на Ивайло Йорданов и към „Круп дийл транс 7805“ ЕООД на Катя Георгиева и Желяз Иванов (също кухи фирми). На 25.09.2009 г. Ивайло Йорданов и Желяз Иванов правят опит да изтеглят парите от клон на Уникредит Булбанк, когато са задържани от полицията.
Тъй като към този момент не са събрани никакви доказателства, които да обуславят тяхното задържане, двамата са пуснати на свобода, а НАП, прокуратурата и следствието започват разследване. Така се стига до акцията от април 2010 г., в хода на която са събрани няколко тона (буквално) писмени доказателства – пълномощни, фактури, счетоводни документи. Иззети са личните компютри на обвиняемите, които при задържането правят опити да ги унищожат, но действията им се оказват неуспешни – информацията, съдържаща се на твърдите им дискове, впоследствие е възстановена.

Дотук добре…
По думите на следователя от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов, който работи по разследването от самото му начало, с последващите си действия обаче прокуратурата на практика е „торпилирала“ производството. Причината – то бива разделено на две – първото е по обвинения в организирана престъпна група, а второто – за укриване на данъци и пране на пари. При разделянето са отделени и съответните доказателства за двете производства. Начинът, по който се случва това обаче, е изключително спорен. „Вместо да бъде извършен опис въз основа на съдържанието на доказателствата, същите бяха описани по цвят на класьора. Дори студентите в първи курс знаят, че при извършването на опис на документи това трябва да стане според тяхното съдържание.“ Заедно с това двама от наблюдаващите прокурори, които работят от самото начало на разследването – Явор Димитров (който в момента е заместник градски прокурор) и Юлиана Димитрова, са отстранени. Наблюдаващи прокурори по делото остават единствено Иван Гешев (който впоследствие ще бъде наблюдаващ прокурор и по разследването за КТБ) и Любка Кръстева. Първото производство – за организирана престъпна група – приключва със сключването на споразумение между обвиняемите и прокуратурата. От него става ясно, че Владко Димитров е бил ръководител на организирана престъпна група за източване на ДДС, а останалите са били съучастници. Владко Димитров и Желяз Иванов се споразумяват на по две години затвор, Ивайло Йорданов – на една, а останалите получават условни присъди. Споразумението е от 03.08.2011 г. – близо година и половина след началото на шумната акция, а самото дело е засекретено. Отворен остава въпросът защо при толкова силно отразена акция в публичното пространство в крайна сметка е било сключено споразумение по такъв скрит от обществото начин.
Второто производство – за укриване на данъци и пране на пари – е прекратено с прокурорско постановление от април 2013 г., с което и обвиняемите на практика са оправдани. От него става ясно, че прокуратурата е водила разследване срещу престъпната група единствено за укриването на данъци през схемата с „Римекс“ и „Фолин“. Всички останали доказателства – близо 120 чувала хартия по думите на Бойко Атанасов – съдържащи и информация за дейността на други кухи фирми, свързани с обвиняемите, са счетени, че „не представляват доказателство по смисъла на НПК и не са събрани по реда и с доказателствените средства (гласни, веществени и писмени) на същия“. Прокуратурата приема, че въз основа на изложената фактическа обстановка и допуснатите доказателства „са налице административни нарушения по смисъла на АПК, които не осъществяват признаците на предвиден в НК престъпен състав“.

Съмнения
Според Бойко Атанасов „каквото и да се каже за това производство е недостатъчно. Особено предвид обема на събраните доказателства и нанесените щети на държавния бюджет“.
Във връзка с настоящия материал до прокуратурата бeше изпратен списък от въпроси, които целят да внесат яснота по отношение на това дали обвиняемите са регистрирали и други кухи фирми по същата схема, каква е конкретната причина доказателствата да не бъдат допуснати, както и какво е обусловило смяната на наблюдаващите прокурори. До редакционното приключване на броя обаче отговор не е постъпил.
А всъщност е добре да има повече яснота именно по тези въпроси – защото сянката, хвърлена от тях, поражда съмнение за нещо изключително тежко – за наличието на задкулисен тумор в държавното обвинение, който единствено съдебната реформа едва ли ще успее да излекува. И за чието съществуване плащаме самите ние.