От рязане на кораби за скрап към обучение на рибари

Той беше открит от изпълнителния директор на ИАРА – д-р Драгомир Господинов, както и от  Моник Париа, Директор за Средиземно и Черно море в Генералната дирекция „Морски въпроси и рибарство“ на Европейската комисия (ЕК).
В рамките на събитието институциите и представителите на рибния бранш у нас обсъдиха ключовите аспекти от перспективите, свързани с прилагането на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) за периода 2014-2020 г. Той съпровожда изпълнението на реформираната Обща политика по рибарство и Интегрираната морска политика.
Европейският фонд ще подкрепя финансово новите мерки по рибарство за указания период, стана ясно от презентацията на Моник Париа. Според нея се цели устойчиво развитие на дейността чрез подкрепа на рибарските общности и разтеж на крайбрежните зони, както и насърчаване на производството на аквакултури – хранителни и нехранителни (козметични и медицински продукти). Освен това е предвидено намаляването на негативното въздействие от риболова в посока защита на околната среда.
През следващия програмен период 2014-2020 г. няма да се финансира нарязването на риболовни кораби за скрап, тъй като досега тази мярка не е дала очакваната висока ефективност. „Независимо от това, че от 1994 г. Европейският съюз (ЕС) и държавите-членки са похарчили 2,7 милиарда евро за скрапиране от кораби, риболовният капацитет не намалява“, изтъкна Париа.
Спестените средства ще бъдат пренасочени за инвестиции в човешки капитал – например провеждането на обучения и разкриването на нови работни места на заетите в сектор „Рибарство“.
Директорът на ИАРА сподели вижданията си по развитието на Фонда. Надеждите на д-р Господинов са за по-голяма гъвкавост на новия ЕФМДР, за да се реагира адекватно на промените и предизвикателствата на променящите се условия.
„Общата тенденция, която не засяга само рибарството на новия програмен период е в направления като иновации, нови технологии и ефективно използване на ресурсите“, коментира изпълнителният директор. Той добави, че в бъдеще страните-членки трябва да имат по-голяма свобода за вземането на решения относно използването на средствата.
„Важно е да се подбират мерки, които в най-голяма степен могат да генерират висока добавена стойност в сектора“, уточни Господинов.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *