Парламентът разреши чужд университет у нас

Броени дни преди началото на академичната учебна година, навръх 15 септември парламентът разреши чужд университет у нас в крещящо противоречие със закона за висшето образование. Висшето училище на франкофонията за администрация и управление ще обучава бакалаври и магистри, а в рамките на продължаващо обучение – и докторанти, без да е минал през оценка в Националната агенция за оценяване и акредитация, без да се подчинява на правилата за качество на обучението, без да е длъжно да гарантира правата на студентите, записани в закона.

Вузът ще получи безвъзмездно от държавата помещения за срок от 10 години, ще се ползва и от привилегии при освобождаване от различни такси. Парламентът вчера гласува на първо четене законопроекта въпреки предупрежденията на опозицията, че взема противоконституционно решение.

Откриването на ВУФАУ стъпва на спогодба между България, международната организация на франкофонията и университетската агенция на франкофонията, изготвена тази година. Спогодбата променя статута на създания през 2002 г. Франкофонски институт по администрация и управление. Според новите текстове институтът се преструктурира като висше училище и ще може да обучава не само магистри, но и бакалаври, ще приема студенти и в продължаващо обучение. В спогодбата се споменава и обучение на докторанти. Те ще получават обучение в осигурени безвъзмездно два етажа в сграда на ъгъла на ул. „Народно хоро“ и ул. „Леополд Седар Сенгор“ в столичния кв. „Овча купел“.

И студентите, и преподавателите ще бъдат освободени от такси за визи и такси за постоянно пребиваване. Правата на студентите по българското законодателство ще бъдат гарантирани, но не от университета, а от държавата, която трябва да им осигури и достъп до общежитие. Според спогодбата вузът ще готви преимуществено висши кадри от държавната администрация, от бизнеса и от неправителствените организации, като си поставя за цел да развива страните от региона и франкофонското пространство, става ясно от спогодбата. В нея не се казва нищо за дипломите, които висшето училище ще осигурява, но според обясненията на външното министерство те нямало да са на ВУФАУ, а на два френски и един белгийски университет. Проверка на „Сега“ показа, че на същия адрес в София се помещава и съществуващият от 2002 г. институт. Според информацията на сайта http://institutfrancais.bg/ досега институтът е обучил 1600 магистри. Институтът предлага шест различни магистърски дипломи на френски университети, като една от тях е в съдружие с Нов български университет, и една – с Военната академия.

Не е ясно как точно юридически е защитено създаването на института през 2002 г., когато съществуваше изрична забрана за откриване на чуждестранни висши училища у нас, но той поне не се е наричал официално така. След преструктурирането му като висше училище нарушението на закона за висше образование е явно. От приемането на България за член на ЕС законът позволява европейски университети да откриват свои поделения у нас, но това задължително следва да стане по реда, по който се открива български университет или негово звено. Това означава проектът да мине през оценка в агенцията по акредитация, решението за откриване на вуза да се приеме от МС и НС, а впоследствие висшето училище да се акредитира и като институция, и като програми, информира в.Сега.

„Създаваме опасен прецедент на заобикаляне на закона, който ще отвори вратата за създаване на чужди университети на база двустранни спогодби, без никакви гаранции за качеството“, коментира депутатът от БСП Михаил Миков. Според него е недопустимо в ситуация на криза и липса на студенти с лека ръка да се допуска откриване на висши училища в разрез със закона. „Университети не се разкриват по този начин дори в Уагадугу, накъдето замина бившият френски посланик“, коментира още Миков. Депутатът от „Атака“ Станислав Станилов също предупреди, че се взема противоконституционно решение. Настояването на опозицията решението да бъде отложено бе отхвърлено от залата. Депутати призоваха по темата да се вземе и мнението на просветното министерство, а не само това на външното министерство, което е водещо, но думата така и не бе взета от присъстващия зам.-министър на образованието Иван Димов. Опозицията все пак успя да извоюва второто четене да не е в същия ден и да има време за работа с проекта.