Председателството на ЕС за първи път ще бъде поето от страна без върховенство на закона

От голямото разширяване през 2004-та година насам на стола на ротационното председателство на Съвета на ЕС са сядали най-различни проблемни държави – с антилиберални възгледи (Унгария), в де факто състояние на фалит (Кипър, Гърция), евроскептици. За първи път обаче председателството ще бъде поето от държава, която беше приета в ЕС без да има изградено върхвенство на закона и която не успя да го създаде в продължение на цяло едно десетилетие, въпреки всички усилия на отделни страни-членки и на Европейската комисия в рамките на специалния механизъм за наблюдение,  с който тя беше приета. На първи януари 2018-та година, когато България ще поеме председателството ще се навършат 11 години от създаването на Механизма за сътрудничество и проверка(МСП), чиято цел беше да помогне на България и Румъния да довършат изграждането на независима съдебна система и борбата с корупцията и организираната престъпност, информира euinside.eu.

В опит да спаси България от резила да председателства Съвета, особено в момент, когато уронването на върховенството на закона се разпространява като зараза из ЕС, Европейската комисия, в духа на своята политичност, направи две маневри. Първата беше да изтегли публикуването на редовния доклад с два месеца напред, за да избегне това да стане точно по време на председателството. Втората беше да постави в януарския си доклад 17 условия, обещавайки, че ако бъдат изпълнени, това ще гарантира премахването на МСП точно преди началото на председателството. Уви, България не пое подадената й ръка. В доклада, който ЕК публикува на 15 ноември се забелязват тънки опити да бъде спасена честта на правителството, тъй като именно то ще бъде в центъра на вниманието в Брюксел по време на председателството, като се прехвърля отговорността за десетилетния български провал върху парламента и липсата на реформи се обяснява с „политическата нестабилност“ (заради предсрочните избори).

В същото време обаче, в документа ясно се вижда, че ЕК няма особено доверие, че реформата е възможна скоро в България. Основното й заключение за целия период на наблюдение в рамките на Механизма е, че ако то продължи и ако отсреща има решимост за реформи, „България би могла да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще„. Този извод е в ярък контраст с анализа на ЕК за Румъния, за която ЕС не смята, че би могла, а е сигурна, че ще изпълни препоръките. Тъй като политичността постоянно съпъства писането на докладите, е важно какви думи са използвани в двата документа – винаги има значение партия от чие европейско политическо семейство е на власт в София или Букурещ и винаги се взимат предвид околни обстоятелства като например предстоящото председателство. Преценете сами:

ЗА БЪЛГАРИЯ: „На базата на своя анализ на напредъка в България през целия период на МСП от 2007 и на напредъка, направен от доклада през януари 2017-та година насам, Комисията остава на мнение, че с продължаване на политическото насочване и решимост за напредване на реформата България би могла (на английски: should be able to fulfil) да изпълни оставащите препоръки на МСП в близко бъдеще„. (курсивът е на euinside)

ЗА РУМЪНИЯ: „На базата на своя анализ на напредъка в Румъния през целия период на МСП от 2007 и на напредъка, направен от доклада през януари 2017-та година насам Комисията остава на мнение, че чрез лоялно сътрудничество между държавните институции, решително политическо насочване, придържащо се твърдо към вече постигнатия напредък и с уважение към съдебната независимост, Румъния ще може (на английски: will be able to fulfil) да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще„. (курсивът е на euinside)

МСП постави още в самото начало 6 показателя за изпълнение на България и 4 за Румъния. Българските показатели са:

– Приемане на конституционни поправки, отстраняващи всякаква двусмисленост по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система;

– Осигуряване на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и изпълнение на нов закон за съдебната ласт и нов гражданско-процесуален кодекс. Докладване на ефекта от тези нови закони, както и на наказателния и административно-процесуалния кодекс, особено по отношение на досъдебната фаза;

– Продължаване на реформата на съдебната система с цел да се подсили професионализма, отчетността и ефективността. Оценка на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година;

– Провеждане и докладване на професионални, надпартийни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи. Докладване на вътрешните инспекции на публични институции и за публикуване на имуществото на високопоставени лица;

– Предприемане на последващи мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в рамките на местната власт;

– Изпълнение на стратегия за борба с организираната престъпност с фокус върху сериозната престъпност, прането на пари, както и системно конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност. Докладване на нови и текущи разследвания, обвинения и присъди в тези области.

За да може да бъдат изпълнени шестте показателя, ЕК направи 17 препоръки. Три от тях се отнасят до показател 1, по който ЕК отчита „значителен напредък„, но посочва, че някои елементи от изпълнението на втора и трета препоръка все още не са решени и изискват допълнителен анализ през следващите месеци. Тези две препоръки са за създаване на списък от прозрачни назначения, направени по заслуги, по най-високите съдебни постове и подобряване на практичното функциониране на инспектората към ВСС, последващи действия на ВСС на базата на разкритията на инспектората, особено когато става дума за морални въпроси.

По втория показател има една препоръка и тя е да се приемат поправки в НПК и НК, за да се подобри правната рамка за преследване на корупция по високите етажи и сериозна организирана престъпност. Според ЕК, предприети са конкретни действия за изпълнение на препоръката, но се посочва, че е важно да се видят резултатите. В целия доклад по всички показатели и препоръки може да се види критика, че приемането на законодателни промени често става без широки консултации и че качеството често е лошо.

По третия показател ЕК направи през януари 4 препоръки – да се публикува отчет на изпълнението на нациоалната стратегия за съдебната реформа, създаване на механизъм за редовно, публично отчитане на напредъка, решаване на проблема с натоварването на най-заетите съдилища, създаване на план за изпълнение на препоръките от доклада на външни експерти. Оценката на ЕК е, че работата само е започната. Четири са препоръките към четвъртия показател – приемане на нова правна рамка за борба с корупцията, създаване на ефективен антикорупционен орган, приемане на нов закон за публичната администрация с цел засилване на вътрешните инспекторати, създаване на механизъм за отчитане на напредъка по дела за висока корупция, което включва главният прокурор също да се отчита, спазвайки презумпцията за невинност, по текущи разследвания и обвинения.

Според ЕК все още не са приети няколко важни инициативи, докато други са в съвсем начална фаза на изпълнение и все още не са определени конкретните действия. По петия показател препоръките са три – провеждане на външен преглед на предварителните проверки по обществени поръчки, създаване на механизъм за публично отчитане на изпълнението на националната антикорупционна стратегия. И тук резултатите са в бъдеще време. ЕК пише, че нужните действия би трябвало да се предприемат през 2018-та година, но е несъмнена несигурността й дали наистина ще бъдат.

Две са препоръките по шестия показател за организираната престъпност – да се приемат поправки в закона за конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност и да се гарантира, че комисията за конфискуване ще продължи да работи независимо и ефективно, създаване на механизъм за публично отчитане на напредъка по големи дела за организирана престъпност. От оценката на Комисията става ясно, че тя няма особено доверие в реалните цели на предприетите от България действия, тъй като казва, че българските власти „трябва да покажат, че наскоро взетите решения за организационни и правни промени се извършват по начин, който да консолидира постигнатия напредък„.

Ноемврийският доклад показва, че България продължава да тъпче на стартова позиция. Както и преди близо 11 години тя все още е на фаза законодателни промени (на промени на предишни промени, променили по-раншни промени, които пък са променили първоначалните промени). Той показва също, че ЕК вече не крие съмнението си в законодателните способности на България, затова и изводът, че ако реши, България би могла да изпълни препоръките в близко бъдеще. Реакцията на българските власти обаче показва, че едва ли можем да очакваме промяна на подхода дори в следващото десетилетие. А това означава, че българските данъкоплатци, фирмите и чуждестранните инвеститори няма да разберат що е то върховенство на закона. От това следва, че и просперитетът ще си остане също толкова недостижима мечта, колкото и върховенството на закона. Остава да видим как ще се отрази на ЕС, за когото върховенството на закона е фундамент, първото председателство на държава, която не знае какво е това.

Румъния се връща назад

Някои анализатори смятат, че докладът за България е положителен. Дори го нарекоха „най-позитивно написаният негативен доклад„, по думите на политолога Даниел Смилов. Трудно е да се сложи оценка за нещо, което го няма. ЕК е принудена да търси с лупа из българската законодателна дейност, за да открие нещо подобно на реформа. Румънският случай обаче е доста по-сериозен, тъй като през последните години Румъния се доближи на крачка от въдворяването на върховенството на закона. Нещо повече, ЕК написа в доклада си от януари, с който направи равносметка на първото десетилетие от функционирането на МСП, че „Румъния е направила огромен напредък към изпълнение на показателите„. „Докладът потвърди, че румънската съдебна система дълбоко се е реформирала и че многократно е демонстрирала професионализма, независимостта и отчетността си„пише в ноемврийското издание.

Независимостта на съдебната система е факт, но политическата класа не може да се примири с това и прави постоянни опити да й я отнеме. Ситуацията се влоши драматично след смяната на правителството преди една година. Негова основна задача е да връща часовника назад. Докладът отчита, че при сегашното правителство все повече расте напрежението между държавните институции – парламента, правителството и съдебната система. Най-големият проблем пред върховенството на закона в Румъния е, че парламентът отказва да се съобразява с решенията на органите за конфликт на интереси, почтеност и корупция, включително отхвърля исканията за сваляне на имунитета на виновни депутати. В поредица от доклади ЕК настояваше да има санкции за депутати, за които има данни, че са в конфликт на интереси.

Продължават и медийните атаки срещу съдебната система или конкретни магистрати. Под натиска на ЕК парламентът прие кодекс на поведение, който включва широко понятие за уважение на разделението на властите. Парламентът обаче не взе предвид искането на ЕК кодексът да включи специално уважението към независимостта на съдебната система. Сега Комисията очаква правителството да приеме такъв кодекс и да го изпълнява. Също както и в България, ЕК вижда и в Румъния проблеми с прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в добавка към румънските опити да се смекчават законите за корупция и конфликт на интереси.

Цялостната оценка на ЕК за Румъния е, че макар да е постигнат напредък по изпълнението на някои препоръки, през 2017-ма година е изгубена волята за реформи. ЕК вижда също така и риск от преотваряне на проблеми, които в предишния доклад са били отчетени като решени. Постоянното поставяне под въпрос на независимостта на съдебната система е нещо, което все повече притеснява Комисията.

Новата порция доклади беше публикувана в момент, когато конфликтът между ЕК и полското правителство навлезе в решаваща фаза, а междувременно се появиха проблеми и в Малта след убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция. По този повод в Европейския парламент се проведоха два дебата за състоянието на върховенството на закона в Малта, а по полските проблеми дебатите бяха повече. Българското председателство се очертава добра възможност евродепутатите да поставят въпроса с липсата на върховенство на закона в България и Румъния, още повече че по време на председателството си България си е поставила за цел да се ускори евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, а това е пряко свързано с техните усилия по въдворяване на върховенство на закона. Това вероятно ще подсили картите в ръцете на евродепутатите да подновят искането си общоевропейският механизъм за върховенство на закона да бъде подсилен. Това ще бъде особено важно като послание към страните-кандидатки, че в ЕС неуважението към върховенството на закона не се толерира.

От своя страна председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) спомена върховенството на закона изрично в годишното си обръщение за състоянието на Съюза, като акцентира върху това, че то е основна европейска ценност. Еврокомисарката на правосъдието Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ) неколкократно заяви, че обмисля обвързване на проблемите с върховенството на закона с отпускането на пари от еврофондовете. Кулминацията на нарастващата нетърпимост в ЕС към държавите, които не спазват върховенството на закона, беше по време на речта на председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) пред ЕП на 24 октомври, когато призова страните-членки да направят своя цивилизационен избор, информира euinside.eu.

„Искам да напомня на всички онези на власт във всички страни-членки, че подписвайки договора, сте подписали и този член. Така че или го спазвайте, или кажете ясно, че го отхвърляте с всички произтичащи от това последствия„, каза той пред евредупатите миналия месец.

financebg.com