Приеха пътна карта с мерки за приемане на еврото

Подготовката за нова оценка на активите на банките, този път водена от Европейската централна банка (ЕЦБ), ще започне най-късно през октомври. Крайният срок за обявяване на резултатите е юли 2019 г. Предвид така дадения диапазон от време най-вероятно проверките ще са по данни за сектора от 2018 г.

Резултат с изображение за евро

Сроковете са разписани в одобрения от правителството план за действие, включващ конкретни мерки и срокове за изпълнение, които са в отговор на заявката на България за присъединяване към валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз. Нагласата на българските управляващи беше присъединяването да е факт до следващия юли. Но ако тогава приключилите банкови проверки наложат нови действия, влизането явно ще се забави.

Документът е изготвен от Министерството на финансите и описва малко по-подробно какво трябва да бъде направено и кои са отговорните институции по шестте ангажимента, които България пое пред европейските си партньори на 12 юли тази година като предварително условие за т.нар. чакалня на еврозоната. Тогава страната се ангажира да направи реформи за укрепване на финансовия сектор, по-добра работа на институциите, както и да започне подготовката по влизане в тясно сътрудничество с ЕЦБ (начинът държавите извън еврозоната да участват в банковия съюз).

Ангажиментите за банковия съюз

Голяма част от мерките в плана на правителството са свързани именно с установяването на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Те предвиждат куп промени в нормативната база, които трябва да са направени до края на тази година и са свързани с правомощията на ЕЦБ. След влизането в банковия съюз решенията на европейския регулатор стават обвързващи за БНБ, като тя по принцип трябва да следва всички инструкции, насоки и мерки спрямо банките, върху които ЕЦБ е поела надзора, както и общите насоки за останалите кредитни институции, информира .Капитал.

Пак заради банковия съюз правителството одобри и „Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г.“. То трябва да се ратифицира и от парламента. Зад това споразумение стои изискването, след като стане част от банковия съюз България да преведе в Единния фонд за преструктуриране натрупаното в националния Фонд за преструктуриране на банките (410 млн. лв. към юни), както и бъдещите вноски на кредитните институции. За 2018 г. вноската на финансовите институции в националния фонд е определена на почти 122 млн. лв.

Европейският фонд е част от Единния механизъм за преструктуриране (SRM) на ЕС, който цели да осигури организирано преструктуриране на неплатежоспособните банки в страните, които са приели банковия съюз. Той беше създаден в отговор на кризата в Гърция. В момента, в който България установи тясно сътрудничество с ЕЦБ, правилата на функциониране на механизма ще започнат да действат и за българските банки.

Останалите мерки

От плана за действие става ясно, че България е кандидатствала с два проекта по Програмата за подкрепа на структурни реформи на ЕС – за подобряване на управлението на държавните предприятия и за улесняване на процедурата по несъстоятелност в страната (одобрен). Програмата на ЕС е създадена с цел да подпомогне държавите членки в разработването и провеждането на институционални, административни и структурни реформи, като бюджетът й до 2020 г.е 142.8 млн. евро. За следващия програмен период (до 2027 г.) ЕК предложи да бъде създаден Фонд от 2.16 млрд. евро в помощ на страни, полагащи видими усилия за приемане на еврото.

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *