Провалената рекламна кампания на туризма

Преди половин година разкритикувахме харченето на 6 милиона лв. за рекламна кампания на българските курорти, насочена към самите български потребители на туристически услуги. Твърдяхме, че харченето на тези средства е безсмислено по няколко причини:

„Първо, българите много добре познават прелестите на страната си… (и те) нямат нужда да им се показват отново и отново, и то за тяхна сметка“

Второ, защото „родните курорти не са конкурентни (заради) пренаселеност, лоша инфраструктура, немърливо обслужване, и всичко това на цена, която не си заслужава“.

И трето, защото е работа на туристическия бизнес да поеме разходите по подобряване на влошения си имидж.“

През изминалата седмица председателят/вече бивш/на Държавната агенция по туризъм в оставка че няма увеличение на броя български туристи по родните курорти, което прави тази кампания провал. Въпреки налетите милиони в реклама, продуктът си остава с познатото ниско качество и българите масово предпочитат да прекарат почивката си в чужбина. Вероятно същият ще бъде и резултатът от подобни реклами и за чуждестранните туристи, просто защото целият този пазар зависи от много други фактори, които са отвъд обсега на влиянието на когото и да било.
Но, от една страна, се надявам този случай да послужи за урок на управляващите, които не оценяват внимателно разходите, които правят. Беше ясно, че българският туризъм има по-сериозни проблеми от липса на реклама, и че едно просто хвърляне на пари да замаскира проблема няма да го разреши.
Този казус, от друга страна, е и един много добър пример как „антикризисното“ харчене на пари от държавата не работи. Ако харченето имаше положителни ефекти, ако би довело повече туристи по курортите, то щеше да се прави и когато няма криза. Вместо да се харчат тези пари взети от българския данъкоплатец и бизнес, те можеха да бъдат оставени в ръцете им да харчат и инвестират. Това само по себе си стимулира икономиката и е една добра антикризисна мярка.
И не на последно място, се надявам този случай да убеди предприемачите в туристическия бранш в необходимостта да подобрят качеството на услугите, които предлагат. След това те сами, а не данъкоплатеца, трябва да отделят средства за подобряване на имиджа на сектора, защото те носят отговорността за влошаването му, и те биха спечелили от неговото подобряване.

Велин Пеев, ИПИ