Продажба на БФБ – „Да“ или „Не“? И кога?

Българската фондова борса отново влиза в списъка на дружествата за приватизация. През миналата година пакетът от държавните дялове в БФБ и Централен депозитар беше оценен на 15 млн. лв., което е четири пъти по-малко от цената преди финансовата криза от 2008 г. Преди финансовият министър Симеон Дянков да спре процедурата за приватизацията, интерес към управлението на българския фондов пазар имаше от борсовите оператори във Виена, Варшава, Истанбул и др.

Сега ли е моментът и трябва ли БФБ да се продаде на всяка цена?

Това коментира в рубриката „Марж“ на „Дарик кафе“ борсовият експерт Илиян Скарлатов:

Имайки предвид, че нивата на активност на търговия от 2007 г. вече ги няма, не може и очакванията за цената, която ще бъде постигната, да са прекалено високи.

Закъсня ли тази приватизация?

Конкретно дали е закъсняла или не, това е нещо, което ще видим, след като стане ясна цената, на която ще бъде приватизирана борсата с Централен депозитар. Но като цяло, със сигурност тя няма да бъде толкова добра, колкото например през 2006-2007 г. Това, което прави примамлива Българска фондова борса и Централен депозитар е, че двете институции се продават в пакет. Централният депозитар, който всъщност е и регистър на всички безналични акции, заедно с фондовата борса.

Така разходът, който би направила една голяма фондова борса или сдружение от фондови борси от Централна и Западна Европа, е сравнително малък, защото инвестицията е малка, тъй като обемът е малък. Това е дългосрочна инвестиция, за да се „забие флагът“, така да се каже, че БФБ става част от по-голяма група.

Какво очаквате да се промени след приватизацията?

Аз да Ви попитам нещо. Какво е положителното някой български футболен отбор, например ЦСКА, „Левски“ или „Лудогорец“, да играе в „Шампионска лига“? Ами това, че има достъп до съвсем друга вселена от играчи, от фенове, от инфраструктура. Така е и с всеки един бизнес, когато той е част от един голям клуб, където се случват нещата наистина.

Няма какво да се заблуждаваме. България тепърва прохожда в сферата на капиталовите пазари. Имаме история, която е по-малко от 20 години. Борсата съществува от ноември месец 1997 г. в тази си форма. Така че ползите са много. От това, че ще станем по-видими, ще бъдем маркетирани по-добре, ще бъдем промотирани по-добре, ще се подобри инфраструктурата, ще се подобри мениджмънта. Има много неща, които хората от Централна и Западна Европа, правещи този бизнес от 100 години, могат да ни научат.

Кой може да има интерес към БФБ?

Преди се спрягаха Виенската и Истанбулската борси.

С Истанбул е доста невероятно да има сделка. Въпреки че отговарят на условията, те са борса, която не е в Европейския съюз. Така че шансовете да има сделка там са малки. Не казвам, че ги няма, но са минимални.

Обичайните заподозрени са OMX /шведско-финландската фондова борса/, Виенската фондова борса, Атинската фондова борса, имаше изразен интерес и от Мадридската фондова борса. Водят се разговори и с Euronext. Това са в общи линии борсовите оператори, които биха имали интерес да купят БФБ в пакет с Централен депозитар.

При приватизация и развитие на пазара, ще се промени ли мисленето на българите по отношение на инвестициите?

Културата на нацията ще се промени след 50 години. Аз съм от 10 години на пазара в България и има развитие, но то е минимално. С този темп, след още 50 години, хората ще започнат да виждат, че освен депозита има и други инструменти, които не са задължително пирамида. В България, всеки, когато му кажеш, че ще изкара малко повече от депозита, не говорим за много повече, започва да казва: „Това да не е някаква пирамида, да не е някаква измама“. Просто финансовата култура на българина е изключително ниска. В общи линии, около 100 човека на пазара се борим да повишим тази финансова култура, но това отнема време, както едно дете, когато отиде на училище, трябва да учи 12 години, за да научи нещо.