Пролетен дъжд уплаши военните, добре че нямаше терористи

Да гледат една копродукция, късометражна и скъпа by МO end MVR. Сюжетът беше известен: под моста се криеха двама терористи с необявен произход, за да не обидим арабите. Нашите сили обаче са ги засекли. Как? Тайна. Все пак в панаира още продължаваше изложбата “Хемус”, и там имаше изобретения, наричани загадъчно  “специална продукция”.
 
Терористите под моста трябваше по сценарий да бъдат заклещени от два “Кугъра” по въздух и няколко “Хамъра” по земя. Единият от тях щеше да бъде фатално уцелен, за другия чакаше военна линейка. Е, вярно, че линейката трябваше да пристигне отнякъде със сирена, но сценаристът бе решил да не се престарава толкова и вече я беше разположил в началото на моста. Накрая една давеща се цивилна кукла щеше да извади късмет да я спасят с вертолет от мътните води на реката. От нетърпение хората бяха застанали на моста още преди 17 часа. Една жена дори припадна предварително и за нея дойде гражданска линейка. Отначало си помислихме, че е замислено като въвеждаща сцена, но се оказа истинско. Шамаросаха жената, качиха я в линейката и тя се вмъкна в задръстването.
А задръстването беше жестоко. По едно време върху моста изброих 5 автобуса и 50 коли, та ако имаше терористи, просто това беше моментът. Полицията трябваше да отцепи движението половин час преди учението, но колите все така не спираха да се движат.
През това време небето стана много съмнително. Полицаите озадачено го гледаха, военните също. Бяха много напрегнати. После нерешително закапа, автомобилите включиха фарове и чистачки, но продължаваха да пъплят по моста. Когато започна по-решително да вали, повечето се изтеглихме към сушината на палатата. Полицаите и военните също се скриха. И тогава затрещяха светкавици, заплющя дъждът, вятърът го заудря с камшици, водата се затече от покривите като ресни, после като маркуч, накрая като поток. Заваля направо злобно, както отбеляза колегата. Гърмове паднаха наблизо, един откърши дебелия клон на акация и той се търкулна върху паважа пред хотел  “Марица”, клонест колкото дърво. А колите се движеха с бесни чистачки и под гумите им водата летеше като ветрило. Нейсе, накрая спря, някъде към 18 часа. Няколко полицая отидоха да погледнат да не са се удавили терористите под моста. Други се заеха да бършат картечниците на покривите на джиповете. Не идваше обаче ни знак, ни дума, че най-после учението ще започне или ще свърши преди да е започнало. Полицаите се върнаха на позиции и даваха вид, че всичко им е ясно и въпросите са излишни. Добре де, какво става?, попитахме глупаво. След като поразмисли дали да отговори, един обясни накъсо, че облакът се е изместил над Крумово и сега пък хеликоптерите не могат да излетят. И че часът на акцията се измества някъде към 7 без 10, може би. Край на репортажа, изтегляйте се, наредиха от редакцията. Ами хубаво, си казахме с колегата и заджапахме към колата. Обаче…
Хвана ме яд. И оттук нататък каквото пиша, го пиша като злобен дъжд. Това учение, което изпуснах, беше за залавяне на терористи, нали? И не трябваше ли да се проведе каквото и да става, защото, дявол да го вземе, животът е непредсказуем и слава Богу, че е така. Да не би терористите да действат само ако синоптиците обещаят слънчево, с леки превалявания по високите части? Не, те са коварни и нападат, докато вали, и когато полицията и военните са се скрили на сухо. Точно така – нападат в дъжд, съпроводен с градушка и гръмотевици. Когато хората се тревожат за реколтата, терористът им напомня, че животът е къс и може да свърши внезапно. Ако има учения, те трябва да се провеждат в ден, когато обикновените хора припадат, поразени от лоши предчувствия. На моста и по брега бяха струпани десетки военни, а с полицаите – стотици, и изпуснаха терористите заради един плющящ дъжд и няколко светкавици. Хеликоптерите не можели да летят в такова време! Вярно ли? Добре, може и да е вярно, нищо, че са “Кугъри”. Но ако светкавиците са опасни за машините, спецчастите все ще оцелеят в един пролетен дъжд, колкото и да е як и електрически! Терористите са непредвидими като времето, а военните трябва да са гъвкави като дъвка, да им следват поведението и накрая да ги заковат.
Ето така гардовете изпуснаха шанса да импровизират и да ни покажат какво могат. Вместо това видяхме какво не могат.
“Сега сигурно всичко зависи от някой голям отгоре, дето се чуди какво да прави?”, казах по едно време на колегата, докато дъждът се опитваше да роди дребна градушка. Той обаче рече, че този командир сигурно звъни на десет над него да пита какво следва. И затова е вцепенен като хипнотизиран кон. Защото не знам какви са военните порядки, реших, че е прав. Всичките обаче, стотина понапръскани зрители на шеметния дъжд, решихме, че сме извадили голям късмет, че под моста не се крият истински терористи. Щяха да ни еб…т майката, каза колегата. Съгласих се. Казах си: ще го напиша и ще ми мине.
После прочетох, че учението наистина се е провело. Слънцето залязвало сред безопасните облаци, вятърът бил лек, въздухът окъпан. Терористите нямали никакъв шанс и направо им разказали играта. Сценарият бил изпълнен перфектно.

Надя Петрова, в-к „Марица“