Първанов: Ръстът на цените на храните може да доведе до социална нестабилност

Президентът Георги Първанов направи изказване по време на „Срещата на високо равнище Европейски съюз-Латинска Америка и Карибите“, която се провежда в Лима, Перу. БГНЕС публикува пълният текст от изявлението на Първанов, което бе предоставено от прессекретариата на държавния глава. „Бих желал преди всичко да благодаря на домакините ни от Перу за гостоприемството и организацията на Петата среща на върха Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите. Радвам се също така, че имам възможността да направя встъпително изказване на тази кръгла маса. Едва ли е нужно да подчертавам значението, което отдаваме на днешната среща. Не само, защото сме тясно обвързани, а и защото днешният свят ни задължава да формираме нови модели на отношения и сътрудничество. Вярвам, че резултатите, които ще постигнем, ще дадат нов тласък на стратегическото партньорство между днешна Европа и Латинска Америка и Карибите. Първият въпрос, който бих искал да поставя, е за изходната точка, от която разглеждаме проблема за бедността, за неравенството и социалното включване. Настоящият етап на глобализация значително усилва бедността и неравенствата, в това число и в регионален аспект. Милиони живеят в риск, голяма част, от които деца. Големият въпрос пред лидерите е може ли да се развиват ефективни социални отношения и политики; можем ли да наложим нова етика в глобалния свят? В основата на една комплексна, съгласувана стратегия и политика трябва да залегнат някои ключови принципи: – правата на човека да не останат на хартия, а да бъдат съчетани със система от социални мерки; – особено внимание трябва да се отдели на гарантирането правата на уязвимите групи – децата, младите хора, хората с увреждания, възрастните. – основното е да търсим максимални гаранции за здравето и достойнството на отделния човек. Но днес не е достатъчно да ограничим политиката си до социалните помощи. Трябва да се фокусираме върху социалните инвестиции – в качествата и способностите, в създаването на равнопоставени шансове за реализация и развитие на всеки. Постигането на високо ниво на заетост и социална защита, борбата с бедността и социалното изключване са същностни цели на самото съществуване на ЕС. През изминалите 50 години от своето съществуване Европейският съюз успешно допълваше политиките на държавите-членки в социалната област, като беше изградена обща правна рамка. Принципът на солидарността е основополагащ. Приетата през 2000 г. Харта на основните права на ЕС провъзгласява правата, обединени от този принцип. Държавите-членки имат добре развити системи за социална закрила, част от тези държави са представени тук на кръглата маса, имат добри политики за насърчаване на социалното сближаване, образование и здравеопазване. И не на последно място – в никоя друга част на света ролята на социалните партньори и на социалния диалог не е така важна, както в Европа. Този модел вероятно би бил полезен и на други континенти и региони, ние сме готови да го споделим. Изхождайки обаче от принципите, от постигнатото най-вече в моята страна, аз мисля, че е налице дълбока необходимост да осмислим не само ценностите, но и да потърсим практическите механизми за реализацията на тези принципи и ценности. Една не малка част от решенията са заложени в Декларацията на хилядолетието, която, както добре помним, формулира 7 основни цели, изпълнението на които да доведе до преодоляването на бедността и осигуряването на достоен живот за всички. Смятам, че за тези 8 години можем да отчетем много позитивни стъпки, които бяха направени за реализацията на този документ, но като цяло прогресът е недостатъчен. От страна на донорската общност, дами и господа, двете най-общи, но важни послания могат да бъдат следните: 1) поетите ангажименти за финансиране на развитието не подлежат на предоговаряне в низходяща посока; 2) наред с увеличаването на финансирането следва да се подобри ефективността на помощта, така че тя да може да достигне до повече хора, до последния човек. Като член на ЕС и отскоро като донор, ние имаме своите сериозни отговорности, свързани с нашия принос в реализацията на Целите на хилядолетието. Категорично се ангажирахме нашата помощ за развитие да достигне 0,17 % от брутния национален доход (БНД) през 2010 година и 0,33 % от БНД през 2015 година. Бих искал да маркирам още един актуален проблем, непосредствено свързан с бедността – задълбочаващата се продоволствена криза в световен мащаб. Ръстът на цените на хранителните стоки може да доведе до социална нестабилност в редица страни, в които домакинствата изразходват над 2/3 от доходите си за храна. Това налага да се предприемат спешни мерки и адекватни действия от страна на международната общност за предотвратяване на възможните политически последици на кризата и негативния й ефект върху сигурността. Накрая бих искал да маркирам моите виждания за механизмите по практическа реализация на целите, които си поставяме в Дневния ред от Лима, в Декларацията, която днес ще приемем. Декларацията, която ще приемем е амбициозен документ, но може да остане „на книга“, ако не предприемем няколко неща: 1. Провеждане на системни междурегионални консултации с цел планиране на конкретни проекти, съобразени и адаптирани към националните особености на всяка страна. Проекти, в чието реализиране да участват централната и местната администрация, неправителствения и частния сектор, регионални и други организации. 2.Необходимо е да намерим подходящи схеми за финансиране на сътрудничеството, чрез които средствата да бъдат използвани най-рационално и да стигат до тези, за които са предназначени; 3. Периодичен и системен преглед на резултатите от реализираните проекти, който да послужи като база за последващо планиране, за отстраняване на евентуални слабости и внасяне на необходимите корекции. Това бяха накратко някои идеи за дискусията, посветена на борбата с бедността, неравенството и социалното включване и на възможностите, които ни се предоставят за това стратегическо сътрудничество между нашите два региона. Благодаря ви за вниманието“. /БГНЕС