Референдум по ирландски

Редно е европейският лексикон да се обогати с нов термин – референдум по ирландски. На 7 юни 2001 година Ирландия гласува на референдум за Договора от Ница и го отхвърли с 53,9 срещу 46,1 процента от гласувалите едва 34,8 на сто избиратели.

Сред главните мотиви за отрицателния вот бяха наредени опасенията от посегателство върху военния неутралитет на страната, от намаляване на влиянието на малките страни в ЕС, както и недоволството от арогантната и неконтактна висша бюрокрация в Брюксел.
Европа беше стресната и след 15 месеца, на 19 октомври 2002 г., ирландците бяха изкарани на повторно гласуване за Договора от Ница.
Този път активността беше 49,5 на сто, като договорът получи подкрепата на 62,9 срещу 37,1 процента, гласували против.
На 12 юни 2008 година Ирландия излезе на референдум за Договора от Лисабон. Активността беше 53,1 на сто, а договорът беше отхвърлен с 53,4 срещу 46,6 процента от гласовете. Главните мотиви за отрицателния вот отново съдържаха опасения за военния неутралитет, за загубата на влияние при планираното намаляване на броя на комисарите, както и традиционното недоволство от съсредоточаването на голяма власт в ръцете на брюкселската бюрокрация, която се назначава, а не се избира.
Европа пак каза, че е стресната и дори застрашена от парализа. И след още 15 месеца, на 2 октомври 2009 година, ирландците бяха изведени пред избирателните урни да прегласуват Лисабонския договор.
Този път той получи подкрепата на 67,1 срещу 32,9 процента от гласувалите 58 на сто избиратели. Два договора, по два референдума за всеки договор, почти идентични резултати, независимо от растящата активност на електората, както и съвпадение на основните страхове и недоволства.
Тази съпоставка е достатъчна, за да бъде въведен терминът „референдум по ирландски“. Неговите характеристики обаче не са само аритметични. С невероятна последователност управляващите политически партии в Ирландия си спестиха първоначалните усилия да разяснят на електората смисъла и значението на договорите. Сякаш някой им беше внушил овехтялата балканска формулировка „гласуване до дупка“. Европа също показа, че може да не си взема поуки.
Тя действаше като лорда от английския анекдот, който си блъскал главата с две тухли и, когато го попитали дали това не е неприятно, отвърнал „Да, но промеждутъците са особено приятни“. При всеки референдум Ирландия се бори за своя „военен неутралитет“, макар че не е ясно нито срещу кого е насочен той, нито кой точно го застрашава.

Останалите европейски партньори тайничко са благодарни на ирландците поне за две неща – за критиките по адрес на брюкселската бюрокрация и за това, че им помогнаха да си запазят мястото на комисар в ЕК. Остава въпросът кому са нужни тези двойни референдуми, последният от които струва около 25 милиона евро в условията на най-дълбоката от 30-те години на миналия век рецесия.

БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *