САЩ: От Тръмп до Байдън
Президентските избори на 3 ноември 2020 г. бяха може би най-важните избори в следвоенната история на САЩ. Следователно на тези избори участието на американските избиратели беше най-голямото от 1900 г. насам, демонстрирайки възраждането на техния политически интерес и силно поляризиращия климат, който преобладаваше в страната. В същото време Джо Байдън може да е спечелил народния вот (4,5 милиона гласа повече от Тръмп) и необходимите избиратели в колегията но Доналд Тръмп показа голяма устойчивост, докато на практика имаше срещу него почти всички медии, по-голямата част от Холивуд и цялата доминираща система. Тези избори показаха дълбокото разделение в САЩ, което на много места доведе до крайно маргинален изборни резултати. Силната конфронтация между двата раздела и екстремната реторика и практика не са изолирано събитие и могат да се задълбочат още повече, като имат отрицателно въздействие върху страната.
Причините за избирателната устойчивост на Тръмп се дължат на факта, че президентът Тръмп е приел антисистемна риторика на оплакванията на елитите, към които обаче принадлежи, както и агресивна тактика срещу силите на глобализацията, аспекти, които докоснаха силно големи секции от средната класа и разбира се работническата класа.
И така, на безработните, на хората, които чувстват, че нямат глас, на провинциалистите, които се подиграват за техните нрави и обичаи от арогантни жители на столицата, дори на граждани, принадлежащи към малцинства, но също така и към всички големи общности, като афро-американците. и латиноамериканци, речта на Доналд Тръмп намери и продължава да намира голям резонанс. И това въпреки факта, че всички движения за защита на правата (Животът на черните се брои, и т.н.) бяха явно срещу него.
Ако не беше настъпила пандемията на коронавируса и не беше избухнала втората вълна, която удря САЩ толкова силно, колкото първата, Доналд Тръмп лесно би спечелил изборите. По този начин, след първите три години на положителни икономически резултати на администрацията на Тръмп, блокирането през март доведе до затваряне на много малки и средни предприятия, докато над 20 милиона американци изведнъж останаха без работа.
И Доналд Тръмп със сигурност би спечелил президентските избори без здравната криза предвид факта, че Джо Байдън, който изразява неолибералния интернационализъм, свързания с него процес на глобализация и «отвореното общество» на неправителствените организации и много мощните икономически институции като фондациите на Джордж Сорос и Бил Гейтс и т.н., явно изглежда, че са свършили силите, предложенията и лозунгите, преди дори да е влязъл във финалната линия.
Политическите опоненти на Тръмп и повечето анализатори и анкетьори се бяха фокусирали върху арогантните и егоистични черти на личността му, ексцентричен и силно импулсивен несъмнено милиардер и, разбира се, грешат, вярвайки, че той ще бъде победен с голяма разлика. Тръмпизмът като идеологически и социален феномен е сигурен, следователно, че той не е напуснал, присъства и ще продължи да съществува. Тръмп не е кръгла скоба в политическата история на САЩ, но изразява конкретни очевиден тенденции в американското общество и буржоазията.
Американските граждани искат да просперират икономически в държава, където социалният мир, ред и сигурност ще надделеят. Поради глобализацията много индустриални единици са заминали за бедни страни, където има евтина работна сила. И така, американската работническа класа беше силно наранена. Тръмп беше този, който поиска връщането на фабриките в страната си, поставяйки САЩ и американския народ на първо място, в контекста на идеологическата тенденция на етноцентричния консерватизъм.
И на други държави, особено на мощните, може да не харесва политиката на «Америка на първо място», но същото не е случаят със средния американски гражданин, особено в дълбока Америка и централните щати.
На 20 януари Джо Байдън ще седне на стола си в Овалния кабинет с Камала Харис, на поста вицепрезидент, за първи път в офиса, жена от африкански, ямайски и индийски произход. По време на неговия мандат и въз основа на казаното от него САЩ ще се върнат към Парижкия договор за климата, според който минималната цел на държавите е да поддържат температурата на плюс 2 градуса по Целзий (+2 C) и това ще бъде положително развитие, тъй като изменението на климата не е „мит“. И това може лесно да се види, ако погледнете екстремните метеорологични явления, които се случват на планетата. Нека не забравяме, че САЩ са вторият по големина замърсител в света след Китай.
Също така, многостранни организми, като напр. НАТО, ООН и нейните издънки, които бяха силно оспорени от излизащия президент Тръмп, вероятно ще бъдат третирани по различен начин от администрацията на Джо Байдън, но и отношенията на САЩ с европейските съюзници може да се движат в други посоки.
На този етап трябва да се отбележи, че Доналд Тръмп многократно е заплашвал да оттегли Съединените щати от НАТО и да намали приноса им, ако други членове не проявят желание да увеличат разходите си за организацията. Отношенията между Германия и САЩ също бяха обтегнати през последните четири години, като Тръмп няколко пъти заплашваше германската автомобилна индустрия и Европейския съюз като цяло с данъци върху вноса. Отношенията на Вашингтон с Брюксел също бяха замразени след решението му да оттегли САЩ от международните климатични споразумения и Иран заради ядрената си програма. Ако обаче в крайна сметка републиканците спечелят контрола над Сената, това ще създаде много дълбоки проблеми за новия президент Джо Байдън, тъй като той ще блокира по-голямата част от законодателния си дневен ред.
В заключение бих искал да подчертая, че преобладаването на Джо Байдън, който също участва във всички патогенни характеристики, които доведоха Америка до сегашния й упадък – тоест широко разпространените социални неравенства, проблемната социална държава, благосклонността към силните икономически елити, международното беззаконие и т.н. – няма да доведе САЩ по светли пътища. Освен това той не представи вдъхновяващ, изчерпателен и убедителен програмен план за социална, икономическа и политическа реорганизация на обществото и страната.
Исидорос КАРДЕРИНИС
За автора: Исидорос Кардеринис е роден в Атина през 1967 г. Той е писател, поет и колумнист. Учил е икономика и е завършил следдипломно обучение по икономика на туризма. Статиите му са публикувани във вестници, списания и сайтове по целия свят. Стиховете му са преведени на английски, френски и испански и са публикувани в поетични антологии, литературни списания и литературни колони на вестници. Издал е осем поетични книги и три романа в Гърция. Книгите му са преведени и публикувани в САЩ, Великобритания, Италия и Испания. Социална медия: Facebook: Karderinis Isidoros, Twitter: isidoros karderinis, Linkedin: ISIDOROS KARDERINIS