Слабият долар заплашва млечния бизнес и машиностроителите

Рекордното отслабване на долара спрямо еврото поставя на изпитание немалко български компании, които през последните години пробиха на пазарите извън Европейския съюз.

Най-силно засегнати са секторите от хранителната индустрия и машиностроенето, които губят конкурентните си предимства и продукцията им поскъпва заради евтината американска валута, обясниха представители на двата бранша, пише в.“Дневник“.

Българските мениджъри калкулират разходите за суровини и енергия в евро, докато продукцията се изнася в долари и за да неутрализират стопяващата се разлика във валутните курсове, някои износители са принудени да вдигат цените.

Други пък прилагат фиксиран висок курс при договарянето на сделките (примерно от 1.6 долара за евро), за да компенсират бъдещи загуби от поевтиняването на американската валута.

И в двата случая сме в губеща позиция спрямо производителите от Далечния изток и САЩ, които произвеждат и продават в долари и не зависят от курсовите разлики, съобщи зам. изпълнителният директор на пловдивския завод за кари „Балканкар рекорд“ инж. Петър Петров.

Отслабеният долар рефлектира негативно и върху млечния сектор, чийто износ в обемно изражение се очаква да намалее през тази година с около 25 – 30%.

Докато през 2006 г. мандрите са отчели експорт на сирене и кашкавал от над 17 хил. тона , количествата за тази година ще бъдат около 13.5 хил. тона, съобщи председателят на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.

Пазарите в САЩ и Ливан, на които българските компании срещат затруднения в момента и които работят в долари, традиционно поддържаха постоянен дял от 30-40 на сто от общия експорт на млечни продукти.

Според Петров ситуацията за машиностроенето е критична. Браншът се опитва да превъзмогне изоставането след 1990 г. чрез възвръщане на част от предишните си пазари. Производителите на електро- и мотокари успяха да увеличат износа си за Русия и страните от ОНД с около 30 на сто за миналата година и искат да запазят тенденцията.

„До миналата година печелехме с високото качество и по-евтината продукция, но заради слабия долар нашите електрокари вече почти се изравниха по цени с японските и това може да отново да ни върне на стари позиции“, обясни още инж. Петров.

Проблемът на машиностроителите е, че внасят основните детайли като двигателите например от Германия, където ги купуват в евро. Според специалисти изходът за българските производители е да осъществят партньорства с европейски компании, за да устоят на международната конкуренция.

В млечния сектор компаниите също компенсират загубата на доларовите пазари с по-активно навлизане в Европа и тази тенденция се откроява много ясно от средата на 2007 г. Променят се не само пазарите, но и видът на търгуваната продукция.

До миналата година секторът изнасяше продукти с период на зреене над 60 дни (сирена и кашкавали), но от средата на 2007 г. се наблюдава преориентация към пресните продукти – подсладени кисели млека и продукти с мюсли и сушени плодове, съобщи Симеон Присадашки, собственик на фирма „Жоси“.

Според Зоров благодарение на малотрайните продукти общият експорт за 2007 г. ще надхвърли 18 хил. тона, но производителите са притеснени от загубата на извъневропейските пазари, където традиционно поддържаха добри контакти.

Проблемът на машиностроителите е, че внасят основните детайли като двигателите например от Германия, където ги купуват в евро

Стратегиите на европейските компании са свързани с разширяването на пазарите извън ЕС, ние не трябва да изоставаме, коментира още той.

Еврото поскъпна до нов рекорд и в края на миналата седмица се разменяше за 1.4967 долара. Въпреки критичната ситуация от Европейската централна банка съобщиха, че силната евровалута е в интерес на Стария континент.

Според представителя на управителния съвет на банката Лоренцо Бини-Смаги нивата на еврото отразяват интереса на инвеститорите към валутата и е грешно да се мисли, че има конспиративно отслабване на долара с цел по-голяма конкурентност на американския износ.

Щатският долар на няколко пъти в историята губи над 25 на сто от стойността си. Сегашният спад е общо 36 процента от 2002 г. до сега. През 70-те години валутата падна по време на период на едновременна стагнация и инфлация.

През 80-те пък валутата поевтиня след страхове, че японската икономика ще изпревари американската. В момента доларът е притиснат от страхове за неравномерното развитие на американската икономика, спада на имотния пазар и голям дефицит по текущите сметки.

Очакваното решение на Фед на 6 декември за още едно намаляване на лихвите може да доведе до допълнително поевтиняване на щатския долар.

Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални изследвания:

Как ще се отрази слабият долар на българската икономика?- Доларът наистина влияе на износа, но влияе и на вноса. Делът на фактурирането в долари при вноса винаги досега е бил по-голям от дела на фактурирането в долари при износа.

Т.е. внасяме повече в долари, отколкото изнасяме в долари?- Да, основна заслуга за това, разбира се, имат горивата, но така или иначе, ако тенденцията се запази, слабият долар означава благоприятен общ ефект върху нетния износ – т.е. вносът ни поевтинява с повече, отколкото ни поскъпва износът в долари.

Проблемът е, че особено що се отнася до горивата, при тях няма никакъв проблем паралелно с отслабването на долара да им се качва цената в долари.

Как ще се отрази това на икономиката като цяло?- Ефектът ще е неутрален или ако има – той ще е положителен върху общия търговски баланс. Разбира се, ще има проблем за конкретни фирми в конкретни ниши. Те обаче са заели стратегически дълги позиции в долари преди време, когато вероятно той е бил силен. Когато той пада, обаче има загуби.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *