Словенският парламент одобри създаването на ”лоша банка”

Държавният съвет на Словения се опитваше да спре този акт. Парламентът одобри за първи път в началото на октомври този законопроект, който предвижда създаването на „лоша банка“, която ще откупи от словенските банки необслужвани активи за 6 милиарда евро. Една седмица по-късно, Държавният съвет, който е консултативен орган, наложи вето на закона и върна в парламента закона, заявявайки, че той може да бъде вероятно антиконституционен. След такова отлагателно вето в Словения, за да мине законът той трябва да бъде прегласуван с абсолютно мнозинство, което стана във вторник. Процедурата позволява още едно блокиране, ако синдикатите, които са срещу тази мярка, успеят да съберат 400 хиляди подписа, за да предизвикат референдум. При представянето на законопроекта, министърът на финансите Янез Сустерсич заяви, че състоянието на банковата система в Словения е „много критично и тя се намира на ръба на колапса“. Според него проблемът ще бъде решен възможно най-скоро, припомня АФП. Още през септември словенският парламент одобри законопроект, предвиждащ създаването на холдинг, който да управлява дяловите участия на държавата в индустрията, оценени за около 10 милиарда евро. „Словения Суверенен Холдинг“ /SSH/ ще управлява около 150 участия на държавата, главно в банки, застрахователни компании или предприятия в страната, която е членка на еврозоната от 2007 г. Целта е да се подобри управлението на дяловете на държавата, които досега бяха пръснати в няколко публични фонда, обясни тогава министърът на финансите Янез Сустерсич. Банките ще прехвърлят в новата структура /“лошата банка“/ съмнителните си кредити, които държавата ще трябва да вземе под своя гаранция. Левоцентристката опозиция обаче бе разтревожена за финансирането и за липсата на прозрачност на проекта. Словенската централна банка също разкритикува прибързаността, с която десноцентристкото правителство на Янез Янша иска да приложи тази мярка. Бившата малка югорепублика Словения има големи трудности с банките си, който са смазани от съмнителни кредити, възлизащи според финансовия министър Сустерсич на 6 милиарда евро. Трите големи рейтингови агенции Мудис, Стандард енд Пуърс и Фич свалиха това лято оценката си за суверенния дълг на страната, като посочиха спешната нужда от рекапитализиране на банковия сектор.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *