Спад на масовата емиграция на работници след влизането ни в ЕС

Българите и румънците опровергаха мита за масова емиграция след присъединяването им към ЕС и показаха, че няма основание за ограниченията на трудовия пазар, наложени от повечето стари членки.

Това твърди първото цялостно изследване на миграционните тенденции в двете държави, публикувано от Европейската служба за гражданска активност (ЕСГА), неправителствена организация, финансирана от Европейската комисия, пише в. „Дневник“.

В момента десет страни членки допускат българи и румънци свободно на трудовия си пазар, други 15 са въвели частични или пълни ограничения – Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Люксембург, Малта, Португалия, Испания и Великобритания.

Ограниченията са най-стриктни в Германия и Австрия, а Франция и Белгия ги прилагат към всички 12 нови членки. Унгария също дискриминира работниците от България и Румъния.

И през първата година от членството в ЕС българските и румънските емигранти са се насочвали основно към традиционните си дестинации – средиземноморските държави, и не са проявили сериозен интерес към други страни членки, а като цяло износът на работна ръка намалява, сочи изследването.

Тази тенденция е особено изразена в България, където емиграцията е намаляла с 13% от 2001 г. и ресурсът е изчерпан, твърди ЕСГА. Организацията обяснява този процес с факта, че над 90% от домакинствата живеят в собствен дом.

Обратно, в Румъния има „висок миграционен потенциал“ – от 2002 г. досега емиграцията е нараснала с 28%, а повечето заминали са били бедни. Изследването на ЕСГА стига до извода, че ограниченията за българи и румънци са ненужни, неефективни и дори вредни.

Освен това страните, където през 2007 г. са се преселили най-много работници, са тези с най-строги ограничения – Гърция, Испания и Германия. Докладът показва още, че страните, поддържащи ограничения за трудовия си пазар, пропускат икономическите възможности, които идват с притока на специалисти.

Според статистиката мнозинството от мигрантите от България и Румъния не са търсачи на социални помощи и предпочитат да работят легално, с което допринасят за икономическия ръст и покачват заетостта и заплатите.