Три въпроса и половина за гурутата от Давос

Ройтерс

В последните няколко години Световният икономически форум (WEF) публикува редовен доклад за глобалния риск в подготовка за легендарната ежегодна среща в Давос. Това е мрачно четиво – компактно представяне на някои от основните заплахи за световната сигурност (от потенциален срив в цените на активите до оръжията за масово унищожение) и връзките помежду им. Всички те са внимателно очертани като вероятност и икономически ефект.
Трябва да отдадем дължимото на WEF. Докладът им е задълбочен и отрезвяващ и е полезен инструмент за справка на по-късен етап от годината. Документът от 2010 г. говори за „растящ риск от просрочване на държавни облигации“, което се оказа по-точна и скъпа прогноза, отколкото някой си е представял.
Макар че толкова държи на глобалната перспектива, понякога анализът на институцията за риска звучи противоречиво или просто неправдоподобно, сякаш части от плат са произведени в различни тримесечия и никой не ги е съшил в едно цяло. За тези, които искат да видят още по-широка картина, ето три въпроса и половина, повдигнати и оставени без отговор от доклада на WEF.

Защо се сриват глобалните институции?

WEF е много притеснен от пропуските в глобалното управление. В това няма нищо чудно, тъй като схващанията му са много сходни с тези на други световни институции като Международния валутен фонд, Световната банка, ООН и т.н. Докладът констатира „растящо впечатление за скованост в справянето с глобалните предизвикателства“, а като примери посочва безрезултатните преговори на ООН по климатичните промени, проточилия се кръг Доха за либерализиране на световната търговия, липсата на напредък по някои от целите на хилядолетието за развитие, неефективността на реформата в Съвета за сигурност на ООН и мерките за овладяване разпространението на ядрени оръжия.
WEF обаче не е толкова конкретен, що се отнася до причините за провала на тези институции. Той е органически предразположен да обвинява отделни нации, макар че в някои случаи (като разпространението на ядрени оръжия) това е напълно уместно. Какво да кажем обаче за търговската и валутната политика? Докладът признава, че натрапената икономическа глобализация в нововъзникващите пазари може да засегне заетостта и „дори да заплаши социалната стабилност“. Защо тогава тези страни ще искат да си причиняват политическа и икономическа вреда, която по-просветеният им и развит брат никога не би приел? С други думи, може би глобалното управление не действа, тъй като лековете, които общите институции предлагат (а понякога и налагат), често са по-вредни от заболяването.

Как могат да бъдат оправени? (половин въпрос)

Съдържанието на доклада създава усещането за затворен кръг със следната логика: „Инструментите ми са счупени. Как да ги поправя? Ами ще използвам инструментите си!“ Решението на WEF за нефункциониращото глобално управление е „добре информираното и активно обществено мнение, което изповядва нормите и ценностите на глобалното гражданство“. Какво ни остава, освен да им пожелаем успех в това начинание.

Откъде идва неравенството?

Тазгодишният доклад обръща сериозно внимание на „икономическото разделение“, което дефинира като „разминаване на доходите и състоянието в рамките на отделни страни и между самите тях“. Преди го наричахме неравенство. WEF с право цитира данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според които реалният растеж на доходите в най-високите етажи на социалната стълбица в богатите държави (Финландия, Швеция, Великобритания, Германия, Италия и САЩ) е бил два пъти колкото този на най-ниските етажи в периода между средата на 80-те години и средата на миналото десетилетие. Бедните не стават по-бедни, но богатите се замогват с рекордно темпо. Ситуацията е не просто неморална, но и опасна, тъй като може да предизвика открит конфликт между страните и вътрешни политически вълнения.
Но все пак, защо се случва всичко това? В доклада на WEF като причини се изтъкват „ерозията на културата на заетостта, упадъкът на организирания труд и неуспехът на образователните системи в усилията им да отговорят на повишаващите се изисквания на работното място“. Всичко това звучи правдоподобно, но времевата рамка, която очертава докладът, съвпада с периода на пик на същите тези световни ръководни институции, които WEF се опитва да подкрепи. Не е необходимо да приемем, че между тях съществува случайна връзка (макар тя със сигурност да изпъква доста ясно), но поне можем да предположим, че световните ръководни институции са очевидно неефективни в разрешаването на проблемите с икономическата структура, за които WEF се безпокои в момента.

Откъде e целият този дълг?

В доклада има една наистина плашеща графика, която показва средното съотношение на дълга на правителствата на икономиките от Г-7 към техния БВП през последните 60 години. Малко е изненадващо, че един период, считан от мнозина за абсолютен икономически застой – от средата до края на 70-те – всъщност е бил периодът с най-нисък относителен дълг. (Очевидно дългът е само един от факторите, които показват цялостното икономическо здраве). Днес обаче брутният дълг е надскочил 100% от БВП за първи път в следвоенния период.
Защо? Както беше споменато и при отговора на предишния въпрос, причината явно не са твърде големите разходи за бедните (или ако е така, то тези разходи „наистина“ са неефективни). По-скоро комбинацията от дългови проблеми и проблеми с неравенството подсказва, че през последните 35 години капиталът е бил прехвърлен от публичната хазна към джобовете на най-богатите хора в най-богатите страни (а може би също и към най-богатите хора в по-бедните страни, но докладът не включва тези данни). Ако случаят наистина е такъв, той само подсилва впечатлението, че в най-добрия случай съществуващите световни ръководни институции са безполезни, що се отнася до икономическите проблеми, към които WEF се опитва да насочи вниманието ни. В най-лошия случай? Mоже би разпадът на световното управление, както показва практиката досега, не е чак толкова лошо нещо.