Това се очаква да бъдат последните данни за солиден растеж преди очакваното забавяне, тъй като Турция е изправена пред валутна криза.
Основните двигатели на растежа през второто тримесечие са били индустрията и строителният сектор, които растат със съответно 4,3 и 0,8 на сто.
Частното потребление, което се очаква да генерира почти две трети от икономиката, е нараснало с 6,3% на годишна база през вторите три месеца на годината, като се забави от ревизираните 9,3% през първото тримесечие. Правителствените разходи са нараснали с 7,2% от ревизираните 4,9% през предходното тримесечие. Разходите за инвестиции са нараснали с 3,9% спрямо ревизираните 7,9%, докато разходите за машини и друго оборудване нарастват с 0,6%. Селскостопанската продукция се свива до ръст от 1,5% в сравнение с повишение от 6,1%; индустрията се повишава с 4,3%, спрямо ръст от 8,1%. Разширяването на сектора на услугите се дължи преди всичко на банките и застрахователните компании, чиято икономическа активност нарасна с 12,1%, спрямо ръст от 3% през предходното тримесечие.
Президентът Реджеп Ердоган е свидетел на силен растеж по време 15-годишното си управление, но сега икономиката е изправена пред предизвикателства след рязкото обезценяване на лирата, предизвикано частично от загрижеността зареди неговото влияние върху монетарната политика, информира investor.bg.
Според проучване на Ройтерс за цялата година се очаква икономиката на Турция да отбележи растеж от 3,3 процента.
Турската централна банка ще заседава в четвъртък, като още в началото на миналата седмица се появиха сигнали, че паричната й политика ще бъде коригирана в опит да бъде подкрепена лирата. Поводът за това беше отчетената рекордна инфлация от близо 18%.
Турската лира загуби около 40% от стойността си спрямо долара през тази година до голяма степен поради притеснения, свързани с влиянието на президента Реджеп Ердоган върху икономиката, тъй като той многократно апелира за по-ниски лихвени проценти въпреки високата инфлация и влошаването на отношенията със САЩ.
„Централната банка ще предприеме необходимите действия за поддържане на ценовата стабилност, като използва всички налични инструменти за това“, се посочва в съобщение на сайта на Турската централна банка. От регулатора заявяват още, че паричната политика на страната ще бъде адаптирана към настоящата ситуация по време на срещата през септември.
Междувременно турският финансов министър Берат Албайрак заяви в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА, че Турската централна банка има независимо управление и ще вземе всички необходими мерки за борба с инфлацията.
Според икономистите централната банка трябва да увеличи лихвените проценти решително, за да овладее двуцифрената инфлация и да подкрепи валутата. Ердоган, който определя сам себе си като „враг на лихвите“, желае да запази ниско равнището на лихвените проценти, за да задържи бума на икономическия растеж, подхранен от кредитиране.
