Тъмни облаци над еврото

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В клещите на гръцката криза

Еврото е под натиск заради гръцката криза, а европейският валутен съюз е изправен пред огромно предизвикателство. Гърция обаче не е единствената страна с огромен бюджетен дефицит. Какво означава това за еврото?

На финансовите пазари отдавна се спекулира, че Гърция на практика е неплатежоспособна и се нуждае от спешна европейска помощ. Германия обаче е против обсъждането на подобна помощ. Според професора по народно стопанство Йоахим Старбати сегашната ситуация доказва, че държавите в зоната на еврото са прекалено различни, за да имат обща валута. През 1997 гдина Старбати, заедно с други трима професори, подаде жалба до Конституционния съд срещу договора от Амстердам за въвеждане на еврото, но загуби. И до днес той е убеден, че аргументите му са верни:
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Еврозоната – обединение
на несъвместими политики
Плюс и минус НЕ се привличат
„Когато се основаваше еврозоната, към нея се включиха държави с твърде различнаикономическа политика и специфика. Някои бяха ориентирани към стабилност и вече я бяха постигнали, за други обаче това беше съмнително. Предвидени бяха критерии за влизане във валутния съюз, но те бяхапрекалено общи и либерални, а и почти не бяха контролирани. Така се събраха държави, които по икономическата си и социалнополитическа си характеристика са всъщност несъвместими.“
Европейският валутен съюз по дефиниция изключва възможността за колебания на валутния курс и по този начин измества решаването на този проблем към националните икономики, казва бившият президент на Дойче Бундесбанк Хелмут Шлезингер: „Отделните страни са задължени сами да полагат усилия, така че да остават в синхрон с останалите по отношение на инфлация, увеличения на заплати, солидност на държавните финанси и др.“
Гърция, Италия, Испания и Португалия в продължение на години извличаха ползи от европейския валутен съюз. Благодарение на еврото те постигнаха съществен икономически възход. Тази тенденция междувременно отмина, но останаха някои неблагоприятни фактори, съпътствали възхода: прекалено високо ниво на заплатите на фона на незначително повишената производителност. Производствените разходи там нараснаха значително повече, отколкото в другите страни от еврозоната, а това съществено намали конкурентноспособността на тези държави. Експортите им драстично намаляха, а вносът се увеличи.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Гърция не е единственото проблемно дете на еврото
Гърция е само върхът на айсберга
През 2007 г. дефицитът по текущата сметка на Гърция възлизаше на повече от 14% от БВП на страната. В Испания и Португалия този процент е около 10 на сто. Де факто тези страни би трябвало да обезценят валутата си, за да стимулират експорта, а оттам и чуждестранните инвестиции. Тъй като въпросните държави обаче нямат собствена валута, а обезценяване на еврото не е възможно, се стига до трудности.
Според проф. Старбати Италия по всяка вероятност би трябвало да обезцени валутата с около 40%, Испания с 30 на сто, а Гърция и Португалия с около 35 на сто. И тъй като това не е възможно, остава само един изход, твърдят специалисти: желязна политика за развитие на доходите, които да отразяват фактическата производителност на труда, както ифинансово-политическа дисциплина за цялата държава.

Р. Венкел, Б. Узунова / Дойче веле