Увеличение на потребителските кредити с 14%

Потребителските кредити са се увеличили два пъти по-бързо през април в сравнение с годишния им ръст през март и нарастват с двуцифрен темп. Заемите за бизнеса показват леко ускоряване на нарастването, докато при жилищните кредити бързото повишение от предходните месеци през април се е успокоило. Увеличение на потребителските кредити с 14% .Това показват данните на БНБ от паричната статистика за април 2018 г.

Резултат с изображение за потребителски кредити

Двуцифрен ръст

Към края на април тази година потребителските кредити отчитат годишен темп на нарастване от 14.4%. За сравнение, през февруари и март годишното повишение е било съответно 6.9% и 7.2%. Така, ако предходните месеци можеше да се каже, че ръстът в този сегмент става по-видим, то през април банките или са направили рязък завой и са преместили фокуса си кампанийно с пролетни промоции в потребителското кредитиране от жилищното, или има голямо отписване на портфейли от заеми за потребление.

При чистене на портфейлите от необслужвани кредити от банките ръстът се вижда по-отчетливо. Голям портфейл, основно от потребителски заеми – 460 млн. лв., продаде неотдавна ОББ. Сделката се случваше в края на миналата година – началото на тази, като реално отписването им от баланса може да е станало сега.

Според строителни компании част от нарастването при потребителските заеми е и заради имотите – с тях се плащат първоначалните вноски при строителството на зелено.

Така в края на април обемът на потребителските кредити достига 8.510 млрд. лв.

По-спокоен темп

В същото време жилищните кредити, които в последните месеци ускоряваха доста бързо растежа си, през април показват по-спокоен темп. Те нарастват на годишна база с 9.3% (при 9.1% годишно увеличение през март, 8.5% през февруари) и достигат 9.724 млрд. лв. В началото на тази година жилищното кредитиране показа силно начало, когато повишението им надхвърли 8%. При темпото, с което растяха, не би било изненада второто тримесечие да беше започнало и с двуцифрен растеж. Това обаче не се е случило. От края на миналата година от централната банка няколко пъти отправиха предупреждение към сектора банките да са по-внимателни в кредитирането, като се посочваха и конкретно жилищните заеми.

Факторите, които благоприятстват ускореното нарастване на кредитирането в сегмента, са ниските лихви по кредитите – има оферти на банки с лихва под 3%, покачващите се цени на жилищата, конкуренцията в сектора, търсенето на заеми за покупка на имоти.

Поради изтънелите маржове, при които банките работят заради реално средата на отрицателни лихви, те се впускат в конкуренция, търсейки доходност. Това обичайно е съпроводено и със занижаване на стандарти на кредитиране, но е предпоставка за натрупване на бъдещи лоши кредити. Това беше и едно от нещата, за което регулаторът отправи предупреждение неотдавна. В първото за тази година издание на тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България управителят на БНБ Димитър Радев посочи, че растежът на кредитирането предполага повишено внимание върху кредитния риск. По думите му „периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество“. В контекста на очакваното повишение на лихвите въпросът е особено актуален, информира в.Капитал.

При фирменото кредитиране темповете изглеждат по-умерени. През април заемите за фирми и компании са се увеличили с 2.9% на годишна база (при 2.3% годишно нарастване през март 2018 г. и 2% през февруари). Обемът им достига 31.951 млрд. лв. Това е първи месец, през който кредитирането в този сегмент показва леко ускоряване в сравнение с темпа до април.

Лоши и преструктурирани

Запазва се тенденцията на намаление на лошите и преструктурирани кредити. На годишна база през април те се понижават с 12.5% до 6.589 млрд. лв. общо за целия кредитен портфейл на сектора. Делът им е 12.9%.

При лошите и преструктурирани кредити не става въпрос за необслужваните кредити, които се отчитат в тримесечната надзорна статистика на БНБ. Те не включват преструктурираните заеми и методологията на отчитане е различна. Техният дял е 9.3% към края на март тази година. По методологията на централната банка това е целият размер на балансово отчитаните кредити, които са преструктурирани или са необслужвани с просрочие над 90 дни, като тук влизат и тези, които се отчитат като загуба.

 

 

financebg.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *