Утре е Tax Freedom Day: гражданите спират да работят за правителството, а най-после за себе си
Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си, уточняват от ИПИ, предаде БГНЕС.
Датата показва кога заплануваните приходи в държавния бюджет ще бъдат изпълнени, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day.
В България този ден традиционно се пада през месец май, като по-ранното му настъпване през последните години се дължи до голяма степен на появата на бюджетен дефицит. Казано по друг начин, не че хората са си увеличили приходите и държавата уж изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди – за сметка на натрупани резерви и нови дългове, съобщават от ИПИ.
Ако продължим със символичната сметка, то от 4-ти до 13-ти май са дните, когатоданъкоплатците ще трябва допълнително да работят за държавата, за да покрият и планирания дефицит за 2011 г. Тези 10-ина дни рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата.
През 2011 г. българите ще изработят средно по 211 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП). Следователно, през 2011 г. са необходими 124 дни, за да се изработят предвидените 26,2 млрд. лв. приходи в бюджета. Само за сравнение – това, което държавата планира да изземе от населението, за да попълни бюджета, е повече от 60% от разходите на домакинствата за 2010.
Най-много дни през 2011 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 31 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 18 дни. За осигуровките ще ни трябва почти месец – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци – за 8 дни. Широко дискутираните през годината имуществени данъци ще ни костват 3 пълни дни.
Правителството ли е причината за по-ранния Ден на свобода, питат от Института за пазарна икономика. Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от подоходен данък се задържаха сравнително стабилни.
Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен данъци, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, както и сериозно квази данъчно бреме (такси). Всичко това идва да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си – често за сметка на другите, които не плащат, заявяват още от ИПИ.
Финанси