Фермери бяха обявени за виновни със задна дата заради променени условия

Представители на хранителната индустрия поставиха на пресконференция в БТА въпроса по какви критерии фирми, получили пари по САПАРД, влизат в списъка на длъжниците. Изпълнителния директор на Асоциацията на
месопреработвателите в България д-р Светла Чамова цитира писмена позиция, в която се казва, че по настояване на ОЛАФ голям брой от фирми трябва да бъдат включени в списъка на длъжниците. Като бранш искаме да ни се отговори на няколко въпроса – по какви критерии тези фирми трябва да влязат в списъка на длъжниците. Призоваваме администрацията да даде критериите, по които те се включват в този списък, каза Чамова. По думите й един от мотивите е съмнения за завишаване на цени при подаване на оферти. Чамова постави въпроса по какви критерии се взима решение кои цени са завишени и кои – не. Според прочетената позиция, прокуратурата и митниците са се договорили за референтни цени за новите проекти. За проектите по САПАРД до присъединяването към ЕС нямаше такива референтни цени. Защо след приключване на програмата се решава, че има завишени цени, попита Чамова.
Друг от поставените въпроси беше може ли при пазарна икономика да се определят референтни цени пост фактум. Чамова посочи, че е известно, че фирмите са включени в този списък поради съмнения, и добави, че от бранша искат да попитат прокуратурата за ясен отговор може ли да съсипе цял бранш “поради съмнение“.
Светла Чамова изрази благодарност за бързата реакция на новия министър на земеделието Мирослав Найденов, който приел по проблема представители на бранша още в първия си работен ден. По думите на Чамова, Найденов обяснил, че ЕК настоява фирмите да бъдат вписани в книгата на длъжниците, като те ще бъдат вписани формално, но в рамките на законовия един месец до предприемане на мерките спрямо фирми-длъжници, правителството поема ангажимент да сформира работни групи, които ще разглеждат проектите по отделно и той се надява коректните фирми да бъдат
извадени от списъка.
Председателят на Асоциацията инж. Костадин Чорбаджийски изрази притеснение от обстоятелството, че по думите му в
кореспонденцията между ОЛАФ, ЕК и ДФ “Земеделие“ се посочвало за “възможни нередности“, т.е. за недоказани нарушения, а в същото време се изисква да се изискат направени субсидии от фирмите.
Българската месопреработвателна индустрия инвестира в ЕС около 300 млн. лева за закупуване на машини и съоръжения. Сегаиндустрията трябва да върне около 140 млн. лева на ЕС, каза Чорбаджийски. Тъй като няма доказателства в тези обвинения, ниеще заведем искове срещу ДФ “Земеделие“ и след една-две години ще спечелим делата и държавният бюджет трябва да ни изплати още 140 млн. лева, каза той. Последствията обаче биха били, че индустрията ни ще фалира, всички ние сме купили машините исъоръженията с кредити, ще има сътресения и в банковата система, каза Чорбаджийски. Кандидатствали сме по тези проекти приопределени условия, одобрени от ЕК, и не може да се допусне те със задна дата да се променят, заяви той. Всяка държава, която усвоява фондове в селското стопанство в ЕС има процент на злоупотреби. Твърдя, че за България той не е по-голям и е сравним с други държави с размера на нашия пазар, посочи експертът Красимир Киряков, президент на консултантска фирма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *