Фирми с неплатени данъци няма да получат пари от ЕС
Най-голям е интересът в транспорта и инфраструктурата
Вера Гикова
Фирмите, които са просрочили плащания за данъци и осигуровки, няма да получават пари от ЕС след 1 януари 2007 г. Шанс за достъп до еврофондовете имат само компании, които са били изрядни към бюджета и нямат финансови нарушения. Това са част от условията, на които трябва да отговарят дружествата, които кандидатстват с проекти за финансиране от ЕС. От значение при одобряване на проектите ще бъдат още информацията за финансовото състояние на фирмата. Данните за платени данъци и осигуровки ще се пишат още при попълване на документацията за кандидатстване. Ако кандидатстват два равностойни проекта, ще бъде финансиран този, чиято компания има по-голяма история и е по-благонадеждна.
До края на годината ще бъдат готови документите за кандидатстване
Допълнително улеснение за кандидатите е, че формулярите ще бъдат написани на български. В документите, които ще се попълват, ще се описват целите на проекта, конкретните дейности, които ще се извършват, графикът за изпълнение на проекта и финансовата му схема. Задължително е да се посочи колко пари влага самата фирма. Формулярите още не са готови, защото съвсем скоро Брюксел одобри набора от документи и процедури за кандидатстване. Чиновниците и фирмите ще разполагат и със специален наръчник, който ще бъде направен до Нова година. Ведомствата ще са готови да приемат първите проекти през пролетта. Преди това финансовото министерство трябва да изпрати до Брюксел документацията по програмите, по които България ще получава финансиране. Еврокомисията трябва да ги одобри в срок от четири месеца.
Механизми на финансиране
Фирмите-кандидати трябва да имат предвид, че освен да подготвят добри проекти трябва да разполагат и със средства за реализацията им. Механизмът на финансиране е подобен на този по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Европарите ще се изплащат след завършване на проекта, но има и възможности за поетапно възстановяване. Средствата ще се изплащат от 3 до 5 месеца след представяне на платежните документи. По всеки проект ще се изисква поне 15% съфинансиране от кандидатстващия.
Информацията за изразходването на европарите ще бъде публична, каквото е изискването на Евросъюза. Затова в Интернет ще бъде публикуван списък на одобрените проекти и получателите на средства, стига те да не са физически лица.
Един от финансовите инструменти, които фирмите ще могат да използват, е новият Jeremie. От 1 януари от него ще могат да се възползват микропредприятията, които са с 10 служители и малките фирми. Финансирането по този фонд ще бъде насочено към инвестиции в активи или трудов капитал. Пари ще получат проекти за производство, услуги.
Чуждият опит
Опитът на новоприсъединилите се страни членки показва, че те усвояват около 26% от структурните фондове. С реализирани 34,1% от средствата първо място заема Словения. След нея се нарежда Унгария с 32,6%. Най-малко са усвоили пари от фондовете Кипър и Чешката република. Полша пък успява да усвои едва 24,5%. 10-те нови членки са вложили в проекти общо над 21,5 млрд. евро.
Вътрешен контрол
Осъществяването на вътрешен финансов контрол е едно от най-важните изисквания на Европейския съюз. Сметната палата и Министерството на финансите са ведомствата, които ще следят как се разходват европарите. Контролът ще бъде поверен на експертите от дирекция „Национален фонд“ и дирекция „Одит на средствата от ЕС“ във ведомството на Пламен Орешарски. Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата пък ще правят проверки дали отпуснатите по проектите средства са изразходвани правилно. Например дали кметът е похарчил парите точно за построяването на път, както е записано по проекта. Във всяко отделно ведомство също ще бъдат назначени одитори, които ще контролират изпълнението на проектите.
Готови проекти
В някои сектори вече има подготвени проекти. Общо 34 са проектите за околна среда на стойност 643,4 млн. евро. 16 от тях са за управление на отпадъци за 313,3 млн. евро и 18 за пречистване на отпадъчни води за 330,1 млн. евро. Осем са готовите проекти в областта на железопътния транспорт. 320 млн. евро е стойността на проекта за модернизация на жп линията Видин-София. 35 млн. евро ще бъдат похарчени за електрификация и реконструкция на линията Свиленград-турската граница. Реконструкция е предвидена и за жп участъците София – Пловдив, като стойността на ремонта е 125 млн. евро. За подновяване на инфраструктурата по жп линията Пловдив – Бургас ще се кандидатства за 63 млн. евро. 100 млн. евро са предвидени за реконструкция на линията София – Перник – Радомир. Проектът за модернизация на линията София – Драгоман е на стойност 83 млн. евро. Кандидатства и проект за 160 млн. евро за линията Мездра – Горна Оряховица. Предвидените за подновяване на железопътната мрежа средства, за които ще се кандидатства чрез фондовете на ЕС са 909 млн. евро.
В областта на пътната инфраструктура ще поискаме от ЕС 998,33 млн. евро. За магистралите „Струма“, „Марица“ и „Хемус“ обаче не е ясно дали ще се финансират чрез пари от Евросъюза, чрез концесия или чрез смесено финансиране. Необходимите средства за „Струма“ са 397 млн. евро, а за останалите две магистрали съответно 32 млн. евро и 210 млн. евро.
Останалите проекти в сектор „Транспорт“ включват разширяване на метрото от „Хемус“ до Централна гара и Централна автогара и от жк „Дружба“ до новото софийско летище. Парите, за които се кандидатства, са 240 млн. евро.