Чудесата – партийни или държавни

 
Ако някой ден се срещнем с Цветан Цветанов на симпозиум по държавно управление, най-вероятно ще му отделя малко време по въпроса за чудесата. Стига, разбира се, да не е вторник, тъй като и друг път съм споменавал, че от времето на социализма в този ден нямам кръжочни занимания. Все пак, ако е подходящ деня, ще му припомня, че въпроса с чудесата в управлението и днес е сложен толкова, колкото и в библейските времена. Не е лесно нито да прекосиш вълните на Червено море, нито дори шадраванчето пред Президентството.
Все пак, има една вероятност, вицепремиера и вицепрезидента на ГЕРБ да се е объркал. И вместо за чудесата в своята партия да е заговорил за тези в държавата.
Преди, обаче да кажа за какво става дума, нека си припомним някои особености на българското партийно строителство. Въпроса за партиите прилича на въпроса за собствеността – движима, недвижима, акционерна и всякаква. Ерго, можете да си я направите сам и да се разпореждате сам с нея (Борисов и Доган), можете да я купите (двете партии, мандатоносители кабинета на Кобургготски), можете да я вземете под наем (СДС, Пламен Юруков), можете също така да се сдобиете с право на строителство или надграждане, ако предишната партия е била маркова. (Това последното още не е ставало, но е на път.)
Партията на гражданите за европейско развитие можем да отнесем към първия случай. Отваряте устава и виждате здрави и високи пет метра темели. На върха – спретнато национално ръководство (Изпълнителна комисия). В подножието – общински организации. От 11-те негови членове на ръководството сте чували в най-добрия случай 4-5 човека – лидера Борисов, вицето му, парламентарните шефове – Фидосова и Велчев и кмета на Бургас. Изпълнителната комисия освен функциите на едно ръководство, присъщи по Закона за политическите партии също така приема нови членове, изключва провинилите се, определя кандидатите за различните видове избори, утвърждава ръководствата на общинските организации, отстранява същите при „несправяне с работата или по други причини”. Ако отчетем факта, че липсва междинен представителен форум в партията (Централен комитет, да речем), спокойно можем да кажем, че в ГЕРБ се радват на далеч по-голям комфорт, отколкото Политбюро на ЦК на БКП през едни далечни години. Разбира се, не трябва да пропускаме и четиригодишния срок, определен за най-представителния форум на партията – Националното събрание.
Ако отнесем всичко това към държавата, все едно правителството да определя кандидатите за депутати и да утвърждава кметовете и общинските съвети.
При това положение на нещата, чудеса естествено можем да очакваме единствено в партията.
Те биват малки, по-големи и най-големи. Към по-малките можем да отнесем внезапната промяна в имотното състояние на заместник-председателя Цветан Цветанов по време на неговото пребиваване в Столична община. Към по-големите – все по разрастващия се бизнес на депутата Емил Димитров или пък кратката,  но много успешна предприемаческа кампания на Кристина Спасова, доскорошен пиар на земеделското министерство. За най-големите, ще трябва да почакаме още малко, но със сигурност, някои от тях ще стана известни преди изборите.
Ето, защо сама по себе си ГЕРБ е едно малко чудо сред останалите политически субекти в Европейската народна партия. Защо там не са забелязали особеностите на милиционерското партийно строителство, аз не мога да ви кажа. Сигурно е по същите причини, по които Европа се прави, че не вижда, че мутри управляват страна ни.

блог на Пламен Даракчиев