Перспективи пред бюджет 2011

С изготвянето на бюджет 2011 правителството затвърди усещането за липсата на последователност и колебливост при взимането на важни управленски решения. До крайния вариант на закона отново се стигна след множество хаотични и необосновани хрумвания на представители на кабинета, пускани в публичното с цел да се анализира обществената нагласа и търпимост към бъдещи икономически и политически мерки. Самият бюджет може да се определи като неуспешен опит да се замаскира липсата на управленска воля за провеждане на закъснели реформи в ключови сектори, което бе прикрито под стремеж да се поддържа макроикономическата стабилност в страната. Вероятно правителството не е готово да плати и високата цена от провеждането на непопулярни мерки в изборна година.
Макропоказатели
Основните цели, които ще се преследват с изпълнението на бюджет 2011, са запазването на валутния борд, (пре)насочване на разходи в подкрепа на фактори за икономически растеж, както и подобряване на бизнес средата. По отношение на първата цел съществува широк обществен консенсус. На фона на това обаче останалите две изглеждат силно оптимистични, особено като се вземе предвид и липсата на ясна визия за постигането им. Натрапването на твърдението, че България ще има най-ниска данъчна тежест в Европа, може да звучи добре за българските граждани, но е съмнително дали се възприема като достатъчно условие от чуждите инвеститори и анализатори. Скорошно изследване на ОИСР посочва, че при страните със средни и ниски нива на доход на глава от населението, основният фактор за инвестиции за чуждестранните фирми са добре работещите институции и в по-малка степен данъчното облагане, т.е. ниските данъци привличат вниманието, но не са достатъчни за големи инвестиции ако администрацията не си върши работата. В допълнение, непрекъснатото излъчване на разнопосочни сигнали особено по отношение на данъчната политика неминуемо подриват и без това крехкото инвеститорско доверие.
Консолидираната фискална програма предвижда дефицит от 1,963 млн. лв. за следващата година, което е малко над 2.5% от прогнозния БВП. Предвидено е увеличение на приходите с над 1.6 млрд. лв., които обаче като относителен дял от БВП се запазват на ниво от 2010 г. – 34%. Делът на разходите се предвижда да се понижи с 2.2 проценти пункта до 36.5%, но в номинално изражение отново се покачват с 360 млн. лв. Ръстът на приходите обаче е изключително зависим от повишаване на икономическата активност, а ако положителните очаквания на правителството не се оправдаят, ще има силен натиск върху бюджета и последваща промяна на параметрите му. Рискът да се стигне до нова актуализация е напълно реален като се вземе под внимание прогнозата за основните макроикономически показатели.
Доста оптимистично изглежда допускането за реален ръст на икономиката от 3.6% през 2011 г., предвид вътрешната среда, бавното възстановяване на растежа в еврозоната и отлагането на основни реформи у нас. Вътрешните двигатели на растеж не са ясни – дори и износът да запази бурния си растеж, това не е гаранция, че цялата икономика също ще расте, както се вижда от началото на 2010 г. За да се случи това, вътрешното потребление също трябва да се възстанови, а чуждите инвестиции да потекат към България по активно, дори и не в предишните си размери. Очакванията за съживяване на вътрешното потребление може да се реализират, но темпът може да бъде доста бавен. Чуждите инвестиции в България, които бяха основен двигател на растежа преди кризата, в момента са сведени до минимум. Вероятността да се възстановят до над 20% от БВП на година в следващите 2-3 години е изключително ниска, предвид масовото оттегляне на инвеститорите от нововъзникващите пазари след кризата.
Косвени данъци
Като съществен недостатък на бюджет 2011 може да се определи и липсата на каквито и да било фискални буфери, които да смекчат влиянието на непредвидени фактори. Изглежда, че правителството ще разчита единствено на консервативното планиране на приходната част, докато драстични мерки за подобряване на данъчната събираемост остават на заден план. Впрочем от финансовото министерство все не са разяснили какви са били ефектите от широко афишираните мерки за повишаване на събираемостта от приходните администрации. Ясно е обаче, че митниците са едно от слабите звена във веригата, което обяснява и множеството сътресения в управленската и организационна структура на агенцията. Все пак не могат да не бъдат отчетени усилията за борба срещу злоупотребите с акцизи върху алкохола, но от фискална гледна точка ефектът от това е минимален тъй като приходите от акциз върху алкохола са едва малко над 6% от всички акцизни постъпления. Шоковото увеличение на акциза върху цигарите от началото на 2010 г., което подвеждащо бе аргументирано с достигане на минимални за ЕС прагове, логично доведе до обратен ефект и срив на приходите. Също така не се изясни и колко постъпления вкара в хазната прословутият кабел свързващ приходните агенции. Безсилието на митниците да се справят с проблемите все по-натрапчиво се анонсира от ръководството, което публично признава за лавинообразно нарастване на контрабандата. На фона на това, планираният спад от 100 млн. лв. на приходите от акцизи през 2011 г. е напълно очакван. Нещо повече, това е единственият от данъчните приходи по републиканския бюджет, постъпленията от който ще намаляват на годишна база дори и при новото повишение на ставките, чийто ефект се оценява на 65 млн. лв.
Приходите от ДДС ще запазят статута си на най-значителен приходоизточник за бюджета, като се очаква да нараснат с 10.6% до 6.5 млрд. лв. Тук е важно да се спомене и промяната при облагането на туристическите услуги, които ще се облагат с преференциална ставка от 9% вместо досегашните 7% при пакетни услуги за настаняване. Преференцията вече ще покрива и индивидуалното настаняване (досега 20%). Независимо, че двата ефекта ще се неутрализират от гледна точка на бюджетните приходи, промяната създава стимули за натиск от страна на други групи, чиято цел ще е допълнително да изкривят облагането в своя полза, т.е. да получат данъчни облекчения – вече се чуха подобни предложения и предстои да видим каква ще е реакцията на правителството на подобни искания през 2011.
Преки данъци
По отношение на преките данъци очевидно оптимизмът е надделял при планирането на приходите от корпоративни данъци, които се очаква да се повишат с около 20% спрямо плана за 2010 г. Проектобюджет 2011 предвижда запазване на данъчните преференции в корпоративното облагане – като например преотстъпване на корпоративния данък на земеделските производители и на фирми за извършване на производствена дейност в общини с висока безработица. Тези облекчения ощетяват бюджета и трябва да бъдат преразгледани не само защото са несправедливи спрямо всички останали данъкоплатци, но и защото се предвижда дупка в бюджета и се търсят начини да се активизира приходната част.
По всичко личи, че плоският данък пак ще бъде отличникът на бюджета – няма друг данък, който през 2011 г. да бие по приходи 2008 г. Плоският данък доказа своята ефективност и в трудни времена – приходите от данъците върху доходите на физическите лица не бяха засегнати от кризата и останаха стабилни както през 2009 г., така и през 2010 г. Нещо повече, през 2011 г. са заложени приходи в размер на 2,1 млрд. лв., което е с 100 млн. лв. повече от рекордната за бюджета 2008 г. Облагането на едноличните търговци се запазва на 15% през 2011 г. Уеднаквяването на ставката с тази за физическите лица трябваше да се случи още през 2011, за да се постигне еднакво облагане за всички предприемачи, но и щеше да даде глътка въздух на едноличните търговци, което само би подпомогнало възстановяването на родната икономика.
Социално осигуряване
Напълно в стила на управляващите обещанията за ниска данъчна тежест се съчетаха с повишаване на социално осигурителното бреме, което ще намали разполагаемия доход на заетите. Няма да е изненада ако решения на бюджетните проблеми се търсят в ново покачване на осигурителната тежест. Повишаването на пенсионната вноска с 1.8 пункта от началото на 2011 г. се предвижда да осигури допълнителни приходи от около 370 млн. лв. Всъщност, приблизително с толкова бе увеличена и разходната част на консолидирания бюджет между двете четения в парламента, така че да се запази номиналния размер на дефицита.
Увеличението на осигуровката обаче по никакъв начин не се очаква да повлияе на размера на пенсиите и въобще не е ясно ще има ли актуализация на пенсиите през 2011, което поставя около 2 млн. души в България изцяло на властта на политиците. От друга страна, повишената осигуровка не гарантира и по-високи стимули за работещите да плащат осигуровки. Напротив, в условията на криза тези, които работят ще бъдат натоварени допълнително с почти 2 процентни пункта, което няма как да бъде обяснено като логично действие.
Така валидността на твърдението, че за първи път в най-новата ни история държавата планира да похарчи не повече от предходната година, се отлага за неопределен брой години напред. Самата фискална консолидация, за каквато говори кабинетът, също няма да се случи през следващата година.
Най-голям дял от разходите по КФП ще правят за пенсии и социално подпомагане, което е напълно логично при пенсионна система, която не разчита на лични спестявания, а на държавния бюджет. Огромните средства, възлизащи на повече от една трета от всички публични разходи, няма да подобрят благосъстоянието на пенсионерите, поради липсата на реформи в тази посока. Тревожно е, че правителството продължава да налива повече пари за здравеопазване, независимо от липсата на конкретни мерки за повишаване на качеството на здравните услуги. Перспективите за реформиране на третия ключов сектор – образование също не са обнадеждаващи, независимо от по-високите средства предвидени за 2011 г.
Като цяло липсата на решителни реформи за премахване на неефективните държавни структури и дейности и съответното свиване на разходите може да се окаже повратната точка към нарушаване на фискалната стабилност в страната, каквото имаше през последните години. Наличието на дефицит и неговото финансирането през 2011 г. вероятно ще се превърне в истинско предизвикателство пред управляващите като се има предвид последните сътресения на пазарите предизвикани от някои страни членки на ЕС. Предвиденото нарастване на дълга с около една трета спрямо сегашния му размер, няма да остане незабелязано от международните наблюдатели. Нещо повече, нарастване с подобен и темпове и наличието на дефицити е твърде възможно да ни тласне към сценарии подобен на „гръцкия”.

Михаил Андреев, ИПИ