162,7 млн. лв. са просрочените задължения на общините до края на септември

Просрочените задължения на общините към 30.09.2017 г. са в размер на 162,7 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 153,2 млн. лева. Просрочените задължения по бюджетите на общините са формирани от 140 общини (52,8 % от общия брой общини). Над 47,2 % (125 общини) завършват третото тримесечие на 2017 г. без просрочени задължения в бюджета. Това показва анализът за финансовото състояние на общините за третото тримесечие.

Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 37,4 % (99 общини), като общият размер на реализираното от тях намаление е 57,0 млн.лв.  В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 4,6 млн. лв. и както обикновено съставляват около 3,0 % от размера на просрочените задължения в бюджета. Като цяло общо просрочените задължения на общините намаляват с 32,9 млн. лв. спрямо края на 2016 г. и с 43,6 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.

Общинският дълг и общинските гаранции към 30.09.2017 г. възлизат на 1 226,6 млн. лв., в т.ч. 552,6 млн. лв. вътрешен (45,0 %) и 674,1 млн. лв. външен дълг (дългът на Столична община формира 51,7 % от общия размер на дълга). Спрямо края на 2016 година, размерът на общинския дълг и общинските гаранции намалява с 26,4 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешните заеми с 23,8 млн. лв. и на намаление на размера на външните заеми с 2,6 млн. лв.

Анализът на данните показва още,  че средният дял на приходите в общите постъпления за страната запазва относително постоянно равнище – 42,08 % спрямо 43,48 % за същия период на миналата година и 40,07 % в края на 2016 г. Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления по-висок от средния за страната, също не се променя значително и през трите разглеждани периода. Средният за страната дял на покритие на разходите за местни дейности с приходи достига 101,09 % спрямо 95,59 % за същия период на миналата година и 85,20 % към края на 2016 г., като 50 общини постигат резултат над средното за страната (при 67 към същия период на миналата година и 62 към края на 2016 г.). Бюджетното салдо на общините на национално ниво към септември 2017 г., както и към третото тримесечие и края на 2016 г. е положително, поради което и делът му в общите постъпления е положителна величина.

Средното за страната равнище на размера на дълга като процент от планираните приходи и планираната изравнителна субсидия намалява до 47,12 % (при 49,73 % към септември 2016 г. и 49,16 % към края на 2016 г.) и е относително постоянна величина, като погашенията на общините по дълга са съобразени с равнището на приходите и разходите по бюджетите им. Общините използват дългосрочни заеми, както за дофинансиране на европейски проекти и програми, така и за реализирането на значими инвестиционни проекти. Важен показател, който е индикатор за финансовото състояние и дисциплина в общината, не е размерът на дълга като обща сума, а дали погашенията по него са правилно планирани и бюджетно разчетени, така че да не са в противоречие с фискалното правило по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ).

Към края на третото тримесечие на 2017 г. общините отчитат още по-слаба инвестиционна активност от 9,4 %, сравнено с данните към края на 2016 г., когато средната стойност на този показател за страната е 15,16 %, както и спрямо средното равнище на показателя от 12,72 %, отчетено към същия период на миналата година.

Комплексният анализ на показателите на общините за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност, просрочени задължения, поети ангажименти и задължения за разходи за третото тримесечие на 2017 г. показва, че с най-добри параметри на тези показатели са общините Столична, Варна, Панагюрище, Божурище, Раднево, Балчик, Банско, Несебър, Ямбол, Русе, Плевен, Родопи, Пловдив, Девня. Общините Столична, Варна, Пловдив, Бургас и Ямбол към третото тримесечие на 2017 г. формират най-голям излишък по бюджета си. Най-голямо намаление в размера на задълженията за разходи спрямо края на 2016 г. отчитат Столична община и Сливен. Общините Столична, Сливен, Пловдив и Смолян са с най-голямо намаление на поетите ангажименти за разходи спрямо края на 2016 г.

С най-негативни тенденции по показателите на общините за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност за третото тримесечие на 2017 г. се очертават и следните общини, освен тези, които са в процедура по финансово оздравяване: Борино, Угърчин, Неделино, Доспат, Рила, Никола Козлево, Черноочене, Бойчиновци, Сатовча, Самуил, Белица, Батак, Антон.

За общините, които са в процедура по финансово оздравяване през 2017 г., данните към 30.09.2017 г. показват, че просрочените задължения по бюджета са в размер на 91,7 млн. лв., като при 28 от общините делът им спрямо годишния размер на разходите все още надвишава законовото ограничение от 5 на сто. Задълженията за разходи са в размер на 103,8 млн. лв., като при 19 от общините делът им спрямо годишния размер на разходите превишава допустимите по ЗПФ стойности от 15 на сто. Задълженията им за разходи са намалели спрямо същия период на миналата година с 23,0 млн. лв. Поетите ангажименти са в размер на 185,0 млн. лв., като при 7 от общините делът им спрямо годишния размер на разходите все още надвишава допустимите по ЗПФ 50 на сто.

От началото на 2017 г. на основание чл. 130е, ал. 4 във връзка с чл. 130ж от ЗПФ министърът на финансите е съгласувал планове за финансово оздравяване на 7 общини – Перник, Белово, Тетевен, Септември, Велинград, Сливен и Сунгурларе, които изготвиха и изпратиха за съгласуване оздравителни планове, в които си поставят цели за финансово оздравяване за тригодишен период. Просрочените задължения в края на септември 2017 г. спрямо края на 2016 г. на общините Перник, Белово, Септември и Сливен намаляват в размер по-голям от отпуснатия безлихвен заем за финансово оздравяване, т.е. те са разплатили изцяло предвидените за погасяване просрочени задължения с предоставения от централния бюджет заем, информира infostock.bg.

Усилията на Министерството на финансите продължават и през следващите тримесечия в посока да се подобри и ефективността на управление на общинските разходи, заедно с положителната тенденция за подобряване на приходната част в общинските бюджети. Препоръчително е общините да приемат и изпълняват оздравителни планове при наличие не само на три или повече от показателите по чл. 130а от ЗПФ, но и при индикации за достигане на критичните стойности по един или повече от всички наблюдавани показатели. Така ще преодолеят и елиминират своевременно риска да нарушат фискалните правила и параметри по ЗПФ, които през 2017 г. са задължителни за общините, след тригодишния преходен период, необходим за привеждане в съответствие с изискванията на закона.

 

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>