7 679 300 души е населението на България към края на 2006 г.

Към края на 2006 г. постоянното население на България е 7 679 300 души. За една година в резултат на значително по-големия брой умирания отколкото раждания, населението на страната намалява с 39,5 хил. души, или с 0,5%. В сравнение с намалението през 2005 г., намалението на населението през 2006 г. е с около 3 хил. души по-малко, което се дължи изцяло на по-високата раждаемост през последната година.

Формиралите се в продължение на повече от две десетилетия негативни тенденции в развитието на демографските процеси водят до значими промени във възрастовата структура на населението и до задълбочаване на процеса на неговото остаряване. Промените във възрастовата структура се изразяват в непрекъснато намаляване на броя и относителния дял на населението до 15 години и нарастване на дела на населението над 65-годишна възраст. През 1995 г. относителният дял на младите до 15 години е 17,7%, а този на лицата на възраст над 65 години – 15,2% от цялото население на страната, докато през 2006 г. младите хора намаляват до 13,4%, а възрастното население вече съставлява 17,3% от цялото население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2004 – 2006 г. е 72,61 години, като през 2006 г. средната продължителност на живота при мъжете е 69,07 години, а при жените тя е със 7,3 години по-висока (76,32 г.). Същевременно средната продължителност на предстоящия живот е с 1,5 години по-висока за населението в градовете (73,00 г.), отколкото за населението в селата (71,50 г.).

През 2006 г. в България са родени 74 495 деца, от които 73 978, или 99,3%, са живородени. За целия период 1995 – 2006 г. това е най-големия брой живородени деца, а в сравнение с предходната година те са с 2 903 повече. В градовете и селата живородените са съответно 55 043 и 18 935 деца. По-младата структура на населението в градовете и относително по-големият брой родилни контингенти определят и по-високата раждаемост на населението в тях. В градовете раждаемостта е 10,1‰, а в селата – 8,3‰. Слабо нарастване на раждаемостта през последните три години се дължи предимно на повишаване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост. През 1995 г. стойността на този показател е 1,23 деца, през 2006 г. той е достигнал 1,38 живородени деца. Независимо от увеличението си, все още този показател е доста отдалечен от необходимия минимум за осигуряване на простото възпроизводство на населението – 2,1 живородени деца от една жена.

Продължава тенденцията на абсолютно и относително нарастване на извънбрачната раждаемост. За периода 1990 – 2006 г. броят на извънбрачните раждания се увеличава близо три пъти. Техният относителен дял от 12,4% през 1990 г. нараства на 25,7% през 1995 г., 42,0% е през 2001 г. В края на 2006 г. броят на живородените извънбрачни деца е 37 572, или 50,8%.

През 2006 г. в България броят на умрелите е 113 438 души и е близък до този през 2005 г. (113 374), а коефициентът на обща смъртност е 14,7‰. Същевременно смъртността сред мъжете (16,2‰) продължава да е по-висока, отколкото сред жените (13,3‰) и в

селата (20,7%), отколкото в градовете (12,2‰).

В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България (14,7‰) е доста по-висока. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6,6‰, Люксембург – 7,9‰, и Франция и Нидерландия – 8,4‰. За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9,0 и 10,0‰. С по-висока смъртност, близка до тази в България е само Латвия (14,2‰).

След 1990 г. естественият прираст на населението в България е отрицателен, в резултат на което населението на страната непрекъснато намалява. От -0.4‰ през 1990 г. отрицателната стойност на коефициента на естествения прираст нараства на -5.0‰ през 1995 г. и достига най-високата си стойност през 1997 (-7.0‰). През 2006 г. абсолютният брой на естествения прираст е -39 460 души. В резултат на увеличената на раждаемост, отрицателната стойност на коефициента на естествения прираст намалява спрямо предходната година с 0,3 пункта и се установява на нивото от 2000 г. (-5,1‰). Разликата между стойностите на коефициента в градовете и селата продължава да е много голяма, като в селата достига -12,4‰, а в градовете е -2,1‰.