Възхвала на фалита

Джеймс Сафт
Ройтерс

Наречете ме привърженик на фалита.
За огромен брой заемоискатели, било то собственици на жилища в Съединените щати или държави като Гърция, фалитът или радикалното разсрочване на задълженията им може би ще са най-добрият и най-практичен вариант.
В много от тези случаи фалитът вероятно дори е за доброто не само на длъжника, но и на икономиката като цяло.
Нека най-напред обясним ситуацията със собствениците на жилища. Вече близо 50% от американците, които изплащат ипотека, са затънали, т.е. стойността на имота е по-ниска от тази на заема, обезпечен с него. Ако наистина сме в началото на нов колапс на цените в сектора на недвижимите имоти, този процент ще стане значително по-висок, а разстоянието до повърхността – много по-далечно.
В ипотечното кредитиране съществува аксиома, че за кредитора обикновено е много по-добре да модифицира или да намали главницата или вноските, отколкото да понесе последиците от един възможен фалит. Въпреки това, дори малкото изменения, които се предприемат, обикновено изобщо не са достатъчно великодушни, за да дадат на заемоискателя реален икономически интерес да се придържа към условията на кредита.
На много от тези длъжници ще им е далеч по-добре, ако обявят фалит и престанат да надплащат за един обезценяващ се актив, вместо да наемат по-евтино жилище. По-добре, защото не са в достатъчно стабилно положение, за да бъдат собственици на жилище, а и защото по този начин ще получат свободата да търсят работа и възможности на други места.

Огромен капитал в погрешната посока

Колкото до опасността от съсипана кредитна история, може да се каже, че дългосрочната икономическа съдба на много от тези длъжници само ще се подобри, ако нямат достъп до кредитиране в продължение поне на няколко години.
Жилищният балон възникна след ориентирането на огромен капитал в погрешната посока. Ако длъжниците продължат да плащат твърде високо за актив (имот), който реално би трябвало да се обезценява още, е все едно капиталът да продължи да върви в грешната посока. А иначе, вместо да държат цените на жилищата високи и ипотечните портфейли – стабилни, парите за погасяването на главницата и лихвите ще отидат за потребление или инвестиране в някоя друга по-благодатна сфера.
Има си основателни причини за анатемата над фалита. Обществата, в които специалистите са в състояние да предвидят, че хората ще спазват договорите си, обикновено са много по-ефективни и имат много по-добри резултати.
Някои биха казали, че кредитите ще станат по-труднодостъпни и скъпи, ако станем свидетели на редица стратегически фалити, т.е. фалити, които са породени не просто от невъзможността на заемоискателя да се издължи, но и от факта, че за него е по-изгодно да не го прави.
Точно това би било добре за банките и клиентите им. Нека лошите кредитори да си понесат загубите и ако трябва, да се сринат.

Лекарствата не действат

Понякога фалитът под една или друга форма е най-добрият вариант и за силно задлъжнелите държави. За Гърция и някои други страни строгите икономии, които според мнозина са необходими за изплащането на задълженията им, ще подложат населението им на последиците от жестока рецесия. Нещо повече, страданията могат да се окажат напразни, тъй като икономиите ще убият икономическия растеж, с което допълнително ще накърнят способността за покриване на вноските.
Вземете за пример Ирландия, чиято програма за затягане на коланите явно постигна точно обратния ефект и успя да убеди капиталовите пазари, че страната е още по-ненадеждна, отколкото са си мислели до момента.
На наскоро завършилата конференция на Morningstar фондовият мениджър Джефри Гъндлак от DoubleLine LLC изтъкна, че американският дълг вече е 353% от брутния вътрешен продукт, т.е. с около 20% повече, отколкото през 1933 г.
Гъндлак очерта шест начина за излизане от блатото на дълговете.
Първият вариант е с постигане на икономически растеж, но случаят явно не е такъв поне отчасти заради огромната тежест на дълговете и лошия начин, по който бремето бе разпределено.
На предела на втората опция сме (т.е. преминаването към по-ниски лихви), така че няма на какво да се надяваме в тази посока.
Паричният трансфер отвън може да даде резултати в Гърция, ако Германия благоволи да се примири с него, но и той не е окончателно решение.
Увеличаване на данъците или свиването на разходите, които фигурират в четвъртото предложение на Гъндлак, са политически щекотливи мерки и могат да доведат до зловеща низходяща спирала.
Вече отпечатахме пари (което е петият вариант) и сигурно тепърва ще ни се наложи отново да го правим.
Шестата алтернатива е фалитът и Гъндлак прогнозира някаква форма на „учтиво просрочие“ от страна на Съединените щати по държавните им задължения или програми с фиксирано от закона финансиране.

Много полезен симптом

В това не съм сигурен, но е ясно, че заради нежеланието си да прочистят както трябва банките си, САЩ се нагърбиха с може би непосилно дългово бреме само за да предотвратят фалита на онези институции, които обезпечават цялата система.
Фалитът, подобно на болката, е много полезен симптом, че нещо в организма не е наред. Ако го маскирате или направите труден за регистриране, ще продължите да вършите онези неща, които вредят на здравето ви.
В крайна сметка задачата на банковата и финансовата система е да подпомага икономиката и хората, които живеят в нея, а не обратното.