Хубава си, моя горо, миришеш на пушек

Едно е сигурно: при работещ закон пожарите и щетите от тях щяха да са наполовина, твърди Мирела Иванова.
 
“85 души гасят на ръка пожара в местността “Бели бор” в Рила, пренасят водата с коне” – из новините на Дир.бг
Не че жегите през това лято не бяха рекордни, но главното от което “изгоря” страната, са пожарите, бих казала – нестихващите пожари. Преди ден статистиката на МВР сочеше, че за денонощие са потушени близо триста. В момента продължава битката с огъня в Рила. Досега в местността “Бели бор” са изгорели 150 декара горска растителност и два пъти по толкова – 300 декара – в местността “Празна торба”. Май всяка от планините ни – от Витоша до Странджа – бе белязана от поне един огромен пожар, угасен с много техника, хора и средства. Щетите тепърва ще се оценяват.
Трудна за вярване е хипотезата, че пожарите се самозапалват. Дори и в рекордни горещини като тазгодишните най-честата причина е човешка немарливост или злоумишлен палеж. Разкриваемостта обаче, пак по данни на МВР, е едва 10% – и макар паленето на стърнища и предизвикването на пожар в гората да се наказва от закона, това ни на йота не променя ситуацията и не тревожи подпалвачите.
Елегия за българската гора
 

Сеч, палежи, унищожения

Ако се опитаме да си представим многоликата и многообразна българска гора като живо същество, така както го е сторил Любен Каравелов, обръщайки се към нея в прочутата и обичана и до днес протяжна песен, ще си дадем сметка колко безогледни, родени и от глупост, и от алчност болки и рани й причиняваме. На първо място е безмилостната и безконтролна сеч – някогашната реституция развърза доста брадви. В суматохата и хаоса разни нечии „наши хора” се сдобиха с лични горски стопанства, в които се разпореждат според т. нар. правила за бързо и лесно забогатяване. Множество гори бяха запалени, за да се улесни добивът на дървесина, която се изнася и продава на доста високи цени най-вече в съседна Гърция, при това години наред и масово. Тук думата не ми е за ромските набези, някъде индивидуални и доста дръзки, другаде добре организирани като част от по-мащабна схема.
Много гори бяха изсечени и заради строежи на писти, цели вилни селища и квартали. Това вандалско обезлесяване, да не пропускаме, също не мина безнаказано и обуслови множество от големите свлачищни процеси и наводнения преди седем-осем години – и не само в Банско.
Няма утеха във факта, че унищожаването на големи горски масиви не е само български проблем. Горите са “белите дробове” на планетата и не един и два природни катаклизми са причинени от тяхното изчезване.
От дивата алчност до обикновената глупост
 

Горите ни издъхват

Вече споменахме, че гората е сериозен поминък за мнозина: при непрекъснато растящите цени на енергията, сломяващата бедност и кризата, чийто край тъй и не се вижда, винаги ще се намират люде, подмамени от възможността да спечелят или поне да не умрат от студ. От оцеляването на бизнеса до оцеляването през зимата разликата е само в мащабите на мотива, без да твърдим кой е по-значимият.
Но не бива да пренебрегваме и подпалвачите на стърнища: един такъв дори сам изгоря в огъня, запален от собствените му ръце на собствената му нива. Можем да окачествим случая като бедствие, причинено от човешка немара и най-вече глупост. И сред минималния процент разкриваемост обаче причинителите не понасят отговорността си за стореното: ако има един или двама осъдени за палежи, то несъмнено останалите биха се замислили как да подходят към стърнищата си. Преди да сме подпалили собствената си черга от четири страни, все някакъв механизъм трябва най-сетне да проработи. Другаде този механизъм има две проявления – от едната страна е самосъзнанието, а от другата – респектът пред работещите и общовалидни закони.

 
Мирела  Иванова, Дойче веле