Инвеститори: Нов вътрешен дълг от 4.5 млрд. лв. ще удари пазара на ДЦК

Мегазаемът от 4.5 млрд. лв., който се предвижда да бъде изтеглен до края на годината, предизвиква крайно противоречиви реакции сред представителите на дълговия пазар. Поводите за притесненията им са няколко – големината на емисията (без значение на колко транша ще е) спрямо възможностите на вътрешния пазар, липсата на ясен отговор за какво ще се ползват парите, очакваната висока лихва, контрастираща с рекордно ниските в чужбина. И не на последно място – инвеститорите в страната се притесняват, че така може да бъде нанесен тежък удар върху пазара на държавни облигации и той да остане практически затворен за неопределен период от време.

Експертите все пак приемат, че държавата няма друг избор, и прогнозират, че освен емисии на ДЦК тя ще използва и други възможности за финансиране. Според тях е удачно държавата на набере краткосрочен ресурс от вътрешния пазар, а в началото на следващата година да го рефинансира с дълг от чужбина.
Изтеглянето му, разбира се, ще стане възможно, ако следващият парламент одобри в този им вариант предложените от служебния кабинет промени в Закона за държавния бюджет. Те предвиждат вдигане на тавана на новия дълг за годината, който към настоящия момент е 4.4 млрд. лв.

Дайте, за да ви дадем

В предложения вариант за актуализация се предвижда 1.6 млрд. лв. от допълнителния дълг да бъдат използвани за покриване на бюджетния дефицит, който се получава вследствие на същественото неизпълнение на приходите. Другите 2.9 млрд. лв. ще се използват за финансиране (при необходимост) на схемата за ликвидна подкрепа на банки. Имайки предвид, че именно банките ще бъдат основните донори на финансов ресурс за държавата, експертите от пазара недоумяват къде е рационалната логика в изземването на ликвидност от банките, за да може тя да бъде върната при тях, ако изпитат ликвидни проблеми.

Мартин Търпанов, главен дилър на SG Експресбанк, изразява притеснения, че такава огромна емисия за мащабите на местния пазар може да доведе до силно негативни ефекти, сред които утежняване на и без това замръзналото кредитиране, повишаване на лихвите на междубанковия пазар и до практическо затваряне на местния пазар на ДЦК, тъй като участниците на него нямат да имат допълнителен капацитет за поемане на нов дълг в началото на 2015 г. Според негови калкулации максималната сума, която може да се вземе от банките, пенсионните фондове, застрахователните компании и договорните фондове на сравнително приемлива за емитента цена, е не повече от 2-2.5 млрд. лева. По думите на финансиста заложената в актуализацията сума от 4.5 млрд. лева в рамките на едно тримесечие е практически несъбираема от местния пазар. В същото време ситуацията на външните пазари никога не е била толкова благоприятна за пласиране на нов дълг, отколкото е сега. „Емитирането на дълг в размер на 1.5-2 млрд. евро накуп е напълно постижимо при сравнително приемлива цена с оглед на текущата ситуация в страната. Анализите показват, че ако сега трябва да се емитира 10-годшен дълг навън с подобен размер, това би станало при доходност, много близка до тази, която беше постигната през лятото – 3.10-3.20%“, прогнозира Търпанов.

„Абсолютно съм съгласен, че е по-добре да се емитира навън, но има един момент, който се нарича време“, коментира Григорий Ананиев от Citibank – един от мениджърите на последния евробонд на България. Според Ананиев при най-оптимистичния сценарий, при който до две седмици се сформира правителство, ще бъде нужен поне месец за техническа подготовка на емисията. „През декември вече е трудно да се прави роуд шоу“, допълва го друг експерт от пазара, който предпочита да остане неназован. По думите му има риск евробонд, предложен в последния месец на годината, да бъде неуспешен, тъй като традиционно тогава активността на финасовите пазари спада. Те са най-активни през януари-февруари. Ето защо, ако в оставащото време до края на годината държавата направи няколко големи кратки емисии на ДЦК на вътрешния пазар, ще се изгради ликвиден буфер, с който ще се купи спокойствие. Така догодина ще може да се пристъпи към емитиране на една или две еврови емисии, които ще са сравнително по-евтини. „Дори и вътрешните емисии да излязат на по-високи лихвени проценти, то това ще е за кратко и ще е пренебрежимо като тежест за бюджета. Важното е дългосрочните емисии в евро да се издадат на спокойствие и при изгодни нива“, коментира специалистът.

Лихвите вече се покачват

Експерти подозират, че освен липсата на време има и друга причина да се избягва външният заем. „Ако отидеш пред PIMCO или Black Rock, ще трябва да им кажеш за какво точно ще използваш парите. Там не можеш да минеш с обяснението, че ти трябват пари, ако нещо евентуално се случи“, коментари дилър. Според друго мнение зад така предложената актуализация на бюджета прозира намерението на управляващите да разрешат кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ), без да прибягват до средствата във Фонда за гарантиране на влоговете. „Когато КТБ отвори и започнат да се изплащат влоговете, тези пари ще се влеят обратно в системата и реално тези 3 – 4 млрд. лв. няма да повлияят като издърпване на ликвидност от системата“, коментира специалист. Освен това има хипотези, че се подготвя изтеглянето на толкова голям заем, защото евентуално набиране на средства чрез продажба на облигации от фонда няма да е успешно, тъй като банките ще са запълнили капацитета си да поемат риска на България под формата на лимити от ДЦК с такъв профил в портфейлите си. В банковите групи с чужди собственици решенията за увеличаване на лимитите се вземат от чужбина и процедурата е бавна и тромава.

По информация на пазарни участници се обсъжда предстоящите емисии на вътрешния пазар да са със срочност 6 и 18 месеца. Те очакват падежиращият в края на октомври държавен заем от 1.2 млрд. лв. да бъде предоговорен, тъй като Първа инвестиционна банка (ПИБ), която получи държавна подкрепа през август, ще върне едва 25% от средствата (около 300 – 400 млн. лв.). Тези фактори вече се отразяват върху пазара, като в момента котировките на междубанковия пазар се покачват с 0.2-0.3% като доходност. Най-ясно реакцията на участниците ще проличи на 6 октомври, първия ден след изборите, за когато е насрочен аукцион на 5-годишни ДЦК, с който държавата ще се опита да набере 55 млн. лева.