Проф. д-р Духомир Минев: „Нормална“ бедност има в Дания, но не и у нас

– Някои българи забогатяват и то отдавна, други – едва ли. За тези, вторите, е доста рано да се говори, че забогатяват, макар че има и такива случаи, като например работещата в Испания Гошка (както я представиха някои медии). Тя спечели 68 милиона евро от лотарията. Въпреки това ми се струва доста рано да се говори за забогатяване – нека поне средната работна заплата да стане адекватна на издръжката на живота.

– Статистиката за заплатите е интересна: най-много получават в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ – 2173 лева средно на месец. А най-малко – само 575 лева в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“. Да вярваме ли на тези данни?

– Мисля, че може да се вярва. Така е не само у нас и не само сега. Навсякъде са особено добре заплатени дейностите, които много допринасят за укрепване на политическото и икономическо статукво, а между тях са такива като контрол върху информацията, агитация и пропаганда, професионална манипулация и т.н. Още по-добре са платени споменатите дейности, когато статуквото среща масово неодобрение и трябват особени усилия и талант за по-доброто му представяне. Твърдението, че доходите отразяват някакъв принос за постигане на общ просперитет, са голяма басня. Любопитно е, че секторът е определен като „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“. Чудя се какви щяха да бъдат данните, ако секторът беше определен като „Създаване и трансфер на знание” („Наука и образование”).

– Но все пак, дали ресторантьорите и хотелиерите не укриват доходи, а някои от тях работят в т. нар. сив сектор, плащат в брой на служителите си и така отчитат пред статистиката символични показатели?

– Сивата икономика е много голяма тема и трябва да направим отделен разговор за това…

– Вие сте изследовател на бедността. Въведохте термина „нормална“ бедност. Кажете какво се крие зад това понятие?

– Има съвсем прост отговор – нормална е например, бедността в Дания или в Швейцария, или в която и да е друга нормална страна. За по-прецизен отговор няма място, но ще спомена някои случаи на нормална бедност. Нормална е бедността, когато неравенствата не са твърде големи и не са основна причина за бедността. От такава гледна точка бедността в Чехия (най-малки неравенства в ЕС) е нормална. Нормална е бедността, когато не засяга задоволяването на базисни, жизнено важни потребности на хората (например храна, жилище, отопление и т.н.) Такава е бедността в повечето страни от ЕС. Бедност, която засяга (ограничава) въпросните потребности, засяга и здравето, и живота на хората или с други думи – убива, макар и бавно и невидимо. Такава бедност е ненормална. Въпросът за бедността е само сигнална лампичка, която трябва да ни подскаже, че има нещо дълбоко нередно в нашето общество, икономика, нормативна рамка и правителството, което изглежда най-малко отговорно за онова, което се случва през последните 26 години.

– А каква е тогава „нормалната“ бедност?

– Нормална е бедността, когато социално икономическата динамика на обществото и неговите институции са такива, че бедните имат шансове с определени усилия да излязат от бедността. Нормална е бедността, когато правителствените политики осигуряват автентичен икономически растеж и развитие, и заедно с това подпомагат усилията на бедните да се отърват от бедността. Нормална е бедността, когато доминиращата култура и рационалност не приемат бедността за нещо нормално и подтикват усилията да нейното намаляване. В страни, в които бедността се смята за нещо естествено и дори необходимо, доминиращата култура и рационалност са просто патологични – психопатични, социопатични. И т.н. и т.н.

– На какво се дължи според вас факта, че у нас е много голямо финансовото и имущественото разслоение сред населението. Много е малък процентът на заможните, за сметка на бедните. Имаме ли вече средна класа?

– Известно е на какво се дължи разслоението – на сбъркания модел на „прехода” – за сравнение, Чехия, Унгария и другите от централна Европа имаха друг модел. У нас през „прехода”се създадоха безчетни механизми, които поддържат и генерират разслоение. И дълго ще носим техния печат, защото веднъж създадено, разслоението (механизмите, които го създават), след това нещата трудно се поправят. Като пример – най-видимият такъв механизъм е корупцията, а как мислите, че ще се развива „борбата с корупцията”, кога ще се справи с нея България? Същият проблем е и в средната класа. Немалка част от средната класа е създадена и съществува върху фундамента на споменатите механизми. И тя трудно може да допусне тяхното отстраняване, т.е. нормализирането на икономическия живот, на институциите, на всичко останало. Начинът, по който се разпределят доходите в България, е абсолютно порочен и убийствен за българското население. Не може около 60-70% от доходите да се получават от около 1% от населението.

– Къде сме ние по този въпрос на картата на Европейския съюз?

– Все още сме на последно место по равнище на благоденствие в ЕС и скоро няма да мръднем от него. Все още сме и два пъти под средното ниво на бедност в ЕС. Но всичко това, странно, за управляващите изобщо не е повод за сериозна тревога, което е най-изумителното в такава драматична ситуация. Никой не бие тревога, не виждам изявления на значими политически фигури, които не само да призоват, но и да направят нещо за коренна промяна на стандарта на живот у нас. А задачите са в много посоки. Но съм доста песимистично настроен, защото целият модел у нас е направен така, че богатите да стават по-богати с времето, а бедните – още по-бедни. Този механизъм трябва да се пресече, незабавно. Нека богатите да стават, ако искат, безкрайно богати, нека да имаме повече милиардери, отколкото в САЩ на глава от населението, но не чрез източване отдолу нагоре на доходи и на живот от бедните към богатите, а чрез растеж и принос за развитие. Финансовата система също помпа бедността – лесно се отпускат кредити за замазване на недоимъка и това на повърхността смекчава остротата на проблема. Отлага го, но го зарежда с експлозива на бомба с часовников механизъм.

– Очаквате ли в предстоящите дебати преди президентските избори да бъде застъпена и социалната проблематика?

– Тази проблематика е много полезна в предизборните битки и в самите избори.

– Има ли политическа сила у нас, за която да може да се каже, че е социално отговорна?

– При това състояние на суверенитета на страната е доста преувеличено да се говори за социална отговорност на отделна политическа сила.

– Да минем към пенсионната реформа. Приключихме ли веднъж за винаги с промените в системата?

– Не мисля, че сме приключили. По-скоро си затвориха очите, тези които решават. Много е вероятно да има нови истории за отразяване след 10-15 години.

– В Мексико във фирмите на милиардера Карлос Слим въведоха тридневна работна седмица. Вашият коментар. Възможно ли е това да се случи и у нас?

– А дано, ама надали.

 

Нашият гост

Духомир Минев е председател на европейската Анти-бедност мрежа – България. Специалист е по социология на икономиката, социална политика и демография. През 1992 година беше заместник-министър на министерството на труда и социалното благосъстояние. Работил е в различни институти на БАН. Има множество трудове и публикации в областта на социалната политика, проблемите на бедността и политиката на доходите в България.

Автор Пламен Енчев в.Труд.