AIEL 2019: Много  въпросителни и наръчник за лидери

За да бъдат иновативни и конкурентоспособни в съвременната глобална цифрова икономика, организациите трябва да инвестират в информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Ако обаче не са налице подходящите умения, чрез които тези технологии да бъдат използвани ефективно, фирмите са изправени пред значителен риск от пропиляване на инвестициите си и пропускане на важни възможности за растеж и конкурентоспособност. Според  експерти от  звено „Главни базови технологии и ИКТ“ към Главна дирекция „Предприятия и промишленост“  на  Европейската  комисия е категорично неоходимо мениджъри, предприемачи и директори в предприятия  да притежават електронни компетенции, за да се разрастват, осъществяват износ и да бъдат свързани с глобалните цифрови пазари. Заключението е: уменията за електронно лидерство са от основно значение в цифровата икономика.

Такова е  и разбирането на организаторите на Международната научна конференция в Тех парк Оптела, където двете основни теми, които бяха дискутирани, са изкуствен интелект и е-лидерство. Във вчерашна публикация, макар и доста неизчерпателно, бяха разгледани някои от дискутираните  теми  за изкуствения интелект, днес, също без претенции за изчерпателност, ще посочим онези презентирани идеи, които малко или много кореспондират с  темата „лидери и лидерско поведение“.

Например на тази тема обстойно се спря проф. Стоян Стоянов, който проследи и характеризира различните стратегии за вземането на оптимални решения. В неговите изследвания той групира общо четири стратегии за вземането на оптималните решения, от тях  трите се различават като подход и реализация, докато четвъртата представлява комбинирана на базата на друтите три, но различна стратегия.  Той беше достатъчно откровен да подчертае, че задачи с  подобни условия са некоректни, тъй като  винаги може да се намерят много изходи от тях, а всеки един изход  от своя страна също предлага разнообразни изходи и решения. И той онагледи ситуацията с добре познатата и популярна българска поговорка „И вълкът сит, и агнето цяло“.

Така и в практиката постоянно възникват последователни въпроси  като този „Дали хората, които вземат дигитални решения, стават по-богати?“ И още: „Дали знаем какво губим, когато печелим?“ За да се продължи с въпросите при работа с екип във фирмата: различните отдели може да предлагат различни  стратегии за формирането на печалба, но шефът е този, който избира коя от тях да се приложи? И ако тя е губеща, кой е виновен: този, който е предложил тази  идея или този, който я одобрява като по-висша инстанция? И още един въпрос: кое решение е рационалното: разумното или целесъобразното и кое в крайна сметка ще доведе и до добро организационно решение? И в този поток от въпроси проф. Стоянов като илюстрация преведе  разбираем пример от производството на хартия за печат, където от 14  показателя само четири се използват за изчисляване на полезността. И това става след съответното компетентно и аргументирано лидерско поведение…

С  друг лидерски инструментариум запозна участниците в конференцията доц. Атанас Атанасов. Той разгледа възможностите за сравнение на алгоритми за анализ на мнение. Те могат да имат широко приложение при търсенето, откриването и анализа на мнения по най-различни въпроси в отделните социални медии. В предходните етапи като осигуряването на необходимия набор от данни и съответната им обработка до създаването на определен тип алгоритъм, по-къснотой  може да се използва и в най-различни приложения като рационализиране на машинното обучение, обучение  по приложенията на изкуствените невронни мрежи. С  лидерската експертиза и начини на ръководство в отделна индустриална   сфера  бе разработката за интелигентни методи с приложение в мултисензорния анализ на хранителни продукти, дело на доц. Т. Титова, доц. В. Начев и проф. дтн Чавдар Дамянов.

 

Наръчник за лидери

Правонарушения и юридическа отговорност в интернет

   Александра ЧЕКАНСКА,  младши адвокат

  Темата за правонарушенията в интернет пространството, както и за характера на самата отговорност, която си носи от съответния субект – правонарушител, напоследък доби изключително широка и голяма популярност. С настоящата разработка ще се опитам да поставя акцент върху част от правонарушенията във виртуалното пространството, както и да изясня същността на юридическата отговорност на субектите, извършващи съответните компютърни престъпления.

Основание за възникване на юридическа отговорност във виртуалното пространство, както и в традиционните правни отрасли е винаги правонарушението, извършено от субектите на правото. Правонарушението се разглежда като противообществено, противоправно, виновно извършено деяние на конкретен субект, забранено с юридическа санкция. 1 Юридическата отговорност от своя страна възниква от нарушение на нормативно установени правила на поведение.

За реализацията на юридическата отговорност във виртуалното пространство е от изключителна важност да се установи причинно – следствената връзка между негативните последици и извършените действия, нарушаващи правните предписания за дължимо поведение. Характерът на юридическата отговорност, както и лавна нейна цел на нейното прилагане не може да бъде сведена само до наказването на виновното лице…

Икономическото значение на интернет като единствен по рода си пазар, характеризиращ се с прилагането на високотехнологични новости и с неограничен световен обхват, прави уместно всяко потенциално отклонение да се управлява, доколкото това е възможно. Уникалните характеристики на интернет, в случая децентрализирана структура, устойчивост на вмешателство, висока степен на автоматизираност, глобален достъп и широко използване, поставят сериозно нови проблеми, особено по отношение границите на отговорността на участниците в тези правни отношения и свързаните с това права и задължения.

При използването на услугите в мрежата, потребителят носи отговорност за съдържанието на предаваната от него информация, за нейната достоверност, чистота с оглед претенции за права на трети лица и правилата за нейното разпространяване. Той носи отговорност за вредите, които могат да настъпят от неговите действия върху личността или имуществото на други лица или нравствените принципи на обществото.

В съобщение на европейската комисия за незаконната и вредна информация по интернет [1] се налага мнението, че глобалната мрежа не създава обстановка на правен вакуум, тъй като всички участници – /автори, доставчици на услуги, доставчици на информация и др./ са субекти по съответните закони на страните членки. Дейностите и услугите, осъществяващи в мрежата са в обхвата на съществуващата правна рамка. Общият режим на отговорност на страните може да има различни форми в зависимост от обстоятелствата съгласно наказателното, гражданското или административното право.

Въпреки, че доставчиците на достъп не контролират пряко информацията достъпна по интернет и не биха могли да носят отговорност за нея, имат възможност разполагайки с технически средства да въздействат до известна степен в рамките на позволеното и възможното върху отношенията във виртуалното пространство, като отчетат границата между обвинението в цензура и попадането под отговорност.

Най–общо могат да бъдат приведени различни примери за неправомерни действия в интернет, като такива могат да бъдат:

  • Нарушаване от страна на ползвателите на общоприетите правила за използване на услугите, на общоприетите норми на използване на интернет
  • Използване на достъп до мрежата на компютърно оборудване, програмно обезпечение което не е сертифицирано по надлежния ред
  • Разпространение на материали, оскърбяващи човешкото достойнство, за пропаганда на насилие, расова или национална вражда
  • Използване на предоставените услуги ца предаване по мрежата на информация, която противоречи на действащото българско или международно законодателство
  • Публикуване, предаване, изпращане или използване на информация или програми, които съдържат в себе си компютърни „вируси“ или могат да нарушат нормалното функциониране на компютрите, достъпни чрез мрежата…

… Като втора група във виртуалното пространство могат да бъдат обособени правонарушенията, свързани с качеството на информацията, предоставена в рамките на електронната търговия. Сделките, осъществявани по елекронен път стават все по – популярни. Търговията чрез интернет по своята природа е интернационална. В България вече все повече се утвърждава електронната търговия, като за това спомага и приетата нормативна база – Закона за електронната търговия, Закона за електронните съобщения, Закон за защита на потребителите.

Към настоящия момент търговската информация в интернет се разполага в две форми/ във вид на общи сведения за продавача и стоките, услугите, които той предлага или във вид на конкретни сведения за самата стока /количества, цена, условия на доставка и заплащане/ с предложение в случай на съгласие с указаните условия да бъде попълнен формуляр за поръчка.

Възниква въпросът обаче за правната природа на тази информация и последиците за нейната недостоверност. Частичен отговор може да бъде открит в разпоредбите на Закона за електронната търговия, които се отнасят до различни задължения на доставчиците на услуги на информационното общество. Законът установява задължение на доставчиците да предоставят безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и компетентните органи до информация, свързана с тяхната правосубектност, място на извършване на дейността, съхраняване на информация в крайното устройство на потребителя и достъп до нея и т. н. както и всяка друга информация, предвидена в нормативен акт. Също така, са предвидени изисквания за предоставяне на информация при сключване на договори с електронни средства и уредени отношенията във връзка с изпращането на търговски съобщения.

––-

Горният текст е част от презентация на Международната научна конференция „Изкуствен интелект и е-лидерство“. Авторката е завършила право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Работила е в екипа на редица развиващи се кантори в областта на търговското, административното и гражданското право. В „БДЖ – Пътнически превози“ е събрала опит в сферата на трудовото търговското и административното право, както и по ЗОП. Била е юрисконсулт в развиваща се финансова компания – „Етик Финанс“ АД с акцент финансови и лизингови услуги. Преподавала е два семестъра в ЧПК „Омега“ ЕООД по трудово-правно законодателство. Към настоящия момент е младши адвокат, вписана в Адвокатска колегия – Пловдив.

––-

Публикациите за конференцията подготви Стефан ПРОНЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *