Deutsche Bank предлага на ЕЦБ план Б за борба с кризата

„Блумбърг“ Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да привлече търговските кредитори като съюзници в борбата с финансовата криза в еврозоната, като ги стимулира да купуват облигации на затъналите в дългове правителства от валутното обединение, се посочва в предложение, идващо от Deutsche Bank AG. Икономистът от базираната в Лондон Deutsche Bank Жил Мое предлага т.нар. план Б, съгласно който при отпускането на едногодишните кредити ЕЦБ ще ограничи исканите обезпечения до дългови ценни книжа от инвестиционен клас с кредитен рейтинг по-нисък от максималния ААА, за да насърчи купуването на суверенните облигации на Испания, Италия, Португалия и Ирландия. Мое предлага и т.нар. маржин-кол ваканция, т.е. да освободи банките от задължението да предоставят допълнителни обезпечения, ако стойността на облигациите се понижи. „Инвеститорите все още не знаят дали да купуват дългови книжа на страните от европериферията, сподели в телефонно интервю бившият служител на Bank of France Мое. Все пак лихвите, които плащат тези страни, би трябвало да са доста привлекателни, за да примамят инвеститорите скоро да започнат да купуват техния дълг.“ Германските 10-годишни облигации поевтиняха в последните дни и така изпратиха доходността по тях над 3% за първи път от май, след като кризата в еврозоната започна да утихва. Ирландските облигации поскъпнаха и така понижиха до рекордно за месеца равнище допълнителната доходност, искана от инвеститорите, за да държат ирландски вместо германски правителствени облигации. Всичко това се случи след първоначалното гласуване на бюджета в Дъблин. Предложението на Мое ще облекчи натиска върху базираната във Франкфурт ЕЦБ да продължава да купува облигациите на Ирландия, Португалия и Испания и така ще успокои пазарите, докато европейските законотворци спорят за начините, по които да се спре разпространението на заразата от дълговите загуби. Миналата седмица ЕЦБ закупи най-много суверенни облигации от юни насам и така спомогна за спирането на спада на дълговите пазари. Мерки за обезщетения Миналата седмица ЕЦБ съобщи, че през първото тримесечие ще продължи да предлага на банките исканите от тях пари с фиксирана лихва за периоди до три месеца. Планът на Мое, който според него самия може да бъде въведен като допълнение към настоящите програми за предоставяне на ликвидност, ще намали обезпеченията, които ЕЦБ е склонна да приеме за едногодишните си заеми. Сред активите, изключени от това решение, ще бъдат държавните ценни книжа с кредитен рейтинг ААА на шестте държави от еврозоната, сред които са Финландия и Германия. Освен че ще помогне да се намали доходността в най-напрегнатите пазари, планът ще даде на правителствата по-голяма свобода при съкращаването на бюджетните им дефицити. И все пак предложението няма да ги освободи напълно, защото обезпеченията ще се появят на пазара след една година, предупреди Мое. „В действителност правителствата ще имат 12 месеца, за да покажат на пазара своята способност да се справят с финансовите си проблеми, което ще намали моралния риск“, допълни той. „Ограничаването на покупките на облигации от страна на ЕЦБ може да предотврати по-нататъшни разногласия сред законодателите, загрижени, че балансите на централната банка нарастват прекалено много“, посочва Мое. ЕЦБ закупи облигации на стойност близо 2 млрд. евро през миналата седмица, когато президентът й Жан-Клод Трише обеща, че ще се бори с „острото“ напрежение на финансовия пазар. Покупките на облигации са достигнали обща стойност 69 млрд. евро от началото на програмата през май. „Един от рисковете за предложението на Deutsche Bank е, че ЕЦБ ще трябва да поднови плана след една година, точно както се наложи да забави прекратяването на спешните мерки за ликвидност“, заяви Мое. Президентът на Bundesbank Аксел Вебер вече изрази възраженията си относно програмата за закупуване на суверенни облигации. Това може да е сигнал, че има вероятност Германия да не одобри плана, защото ЕЦБ поема допълнителен риск, като отказва да изисква допълнителни обезпечения. От своя страна Deutsche Bank обяви в презентация на 27 юли, че общата нетна стойност на риска, на който се е изложила банката, държейки в портфейла си активи на централните и местните администрации на Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания, е възлизала на 10,1 млрд. евро към края на март. За да се справи с потенциалните слабости, Мое предлага планът да се съчетае с дългосрочни ангажименти на правителствата, като например затягане на правилата за финансовата дисциплина в еврозоната. Според него ЕЦБ може първо да изиска от Португалия да приеме спасителна помощ, преди да последва идеята му. Лихвена политика Анализаторът допълни, че през 2011 г. централната банка трябва да съобщи, че ще повиши основните си лихвени проценти от рекордно ниския 1%, ако общото икономическо състояние на 16-те държави позволява подобна промяна. „Очакванията за по-високи лихви ще успокоят властите на държавите от центъра на еврозоната“, заяви Мое. Макар че идеята поставя предизвикателства пред съгласуването на политиките, Мое смята, че спасителната програма за Гърция през май, във връзка с която ЕЦБ започна да купува облигации за първи път, е показала, че преодоляването на тези предизвикателства „не е непостижимо във време на свръхнатиск“. Всяко ново действие може да изисква първо да се изяснят възможните действия, които може да си позволи еврозоната при евентуални проблеми с дълга след 2013 г. Според Мое управителният съвет на ЕЦБ вероятно не би поел риска дългосрочните мерки, които вероятно ще предприеме за подпомагане на пазара на държавни ценни книжа, да се подкопаят от слуховете, идващи от неяснотата как да се действа след 2013 г.