Средиземноморският газ среща и скрити апетити
Въпросът, свързан с реализирането на Източносредиземноморския газопровод, бе в центъра на вниманието по време на днешната среща на лидерите на Кипър, Израел и Гърция. Това бе четвъртата среща на лидерите от януари 2016 г., когато те се договориха да организират подобни срещи с цел засилване на връзките и сътрудничеството. Лидерите на Кипър, Израел и Гърция заявиха, че искат да се ускори работата по реализирането на планирания газопровод, по който ще се доставя газ от Източното Средиземноморие до Европа, предаде Асошиейтед прес.
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху днес окачестви плана за реализиране на Източносредиземноморския газопровод като много сериозно и амбициозно начинание, което е важно за Европа, търсеща нови енергийни източници. Изграждаме велик съюз, съюз на доброто на нашите три демокрации, добави той.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис заяви, че трите страни имат за цел да подпишат споразумение в рамките на тази година, за да напредне работата по реализиране на проекта.
Този проект създава невиждана досега „мрежа на общи интереси и ясна стратегическа полза за нашите страни“ и след реализирането му ще има съществен принос за сигурността на доставките на енергия за ЕС, каза Анастасиадис.
ЕС също така гледа благосклонно на проекта, като 28-членният блок отпуска 34,5 милиона евро за финансиране на техническо проучване, добави кипърският президент.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас окачестви проекта като „емблематичен“ за сътрудничеството между трите страни.
Изграждането на газопровода се очаква да струва над 6 милиарда евро, а срокът за изграждането да отнеме 6-7 години. Официални представители твърдят, че сред предимствата на газопровода е фактът, че той няма да преминава през много граници, като по този начин ще е по-слабо вероятно да се извършват саботажи, отбелязва АП.
Тримата лидери също така изразиха подкрепата си за планирано полагане на подводни електрически и фиброоптични кабели, които ще свържат трите страни.
Предлаганият от трите страни газопровод трябва да свърже израелските и кипърските офшорни находища на природен газ за бъдещи доставки в Гърция и други страни на Южна Европа. Според заместник-директорът на Института за международни стратегически изследвания професор Камер Касим в случая не трябва да се забравят и някои други аспекти, включително и политически. Например, че турско-израелските отношения са напрегнати. Преговорите за кипърското уреждане са в задънена улица. Кипърските власти се опитват да използват ресурсите на Източното Средиземноморие едностранно. Но същевременно кипърските турци също трябва да имат право на глас. Турската позиция по този въпрос е достатъчно ясна и се изразява в това, тези ресурси трябва да се използват оптимално и в рамките на общото регионално сътрудничество. И последното турско-руско сближаване, включително и в енергийната сфера, трябва да се разглежда тъкмо в този аспект. Руско-турското партньорство е образец на регионално взаимодействие. Играчите в региона трябва да вземат това под внимание. В противен случай енергетиката ще бъде не фактор на сътрудничество, а причина за остър конфликт.
Стефан ПРОНЧЕВ