Америка е заплашена от застой във фракинг индустрията
Дълго време фракингът се считаше в САЩ за енергийно-политически спасител. Последователите на този спорен метод за извличане на шистов газ и шистов нефт се радваха, че в не много далечното бъдеще САЩ ще могат да покриват всичките си енергийни нужди сами. Различни федерални щати, като например Северна Дакота, под чиито прерии са открити огромни шистови петролни залежи, изживяваха икономически бум. Но през последните месеци идва ред и на разочарование. Основната причина за това е спадът в цените на петрола, пише в свой анализ AFP.
В България през последните месеци дебатът за евентуалното вдигане на мораториума върху проучванията и добива на шистов газ отново се разгорещиха, а през тази седмица се очаква кабинетът в Берлин да се занимае също с темата, като очертае при какви правила евентуално може да бъде разрешен фракингът в Германия.
И докато в Европа технологията се счита за спорна, САЩ вече покриват голяма част от своите енергийни нужди именно по този начин. В края на 2012 г. проучване на Международната агенция по енергетика (МАЕ) привлече вниманието на експертите, като предсказа, че до 2030 г. САЩ ще са напълно независими от чужбина по отношение на енергийните източници. Още през 2017 г. САЩ биха могли да надминат Саудитска Арабия и Русия като най-големите производители на петрол в света, прогнозира МАЕ.
При фракинга, съкратено от „хидравлично разбиване“, в скалите се пресоват вода, пясък и химикали. Чрез полученото налягане се освобождават газ или нефт. Критици предупреждават, че химикалите могат да проникнат през течове в земята. И в САЩ опоненти на фракинга се опълчват на метода за добив. Щатът Ню Йорк наложи забрана за фракинга, позовавайки се на възможните рискове за здравето на населението.
Според скорошно изследване на социологическата агенция Gallup общественото мнение в САЩ е разделено по въпроса за фракинга. Поддръжници и противници са с по 40 процента, а 19% от американците нямат мнение по темата. Поддръжниците на демократите на президента Барак Обама са по-критични спрямо фракинга, докато републиканците са привърженици на метода.
Преди около седмица Обама издаде първи насоки за добива на шистов нефт и шистов газ на федерално ниво. Според New York Times около 100 000 от производствените обекти ще бъдат засегнати. В бъдеще инспектори от федералното правителство ще преразгледат всички мерки за сигурност. В допълнение компаниите трябва да оповестят публично химикалите и да предоставят подробна информация за геоложките условия в местата за сондажите. Освен това ще се прилагат единни стандарти за съхранение и употреба на химичните вещества.
Заплахата от застой във фракинг индустрията в САЩ обаче има най-вече икономически причини. От миналото лято цената на петрола е спаднала с над 50%, редица американски фирми за добив вследствие на това са под финансов натиск. При продължително ниски цени на суровината тази сложна процедура вече няма да е икономически ефективна. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) представи в средата на март свой анализ, който е в противоречие с оптимистичния възглед на МАЕ и обясни, че петролният бум в САЩ може да приключи към края на годината.
Проучване на Energy Watch Group – международна мрежа от учени и парламентаристи, предупреди предвид последните събития във фракинг индустрията на САЩ, че една експанзия на добива на шистов газ в Германия и Европа може да не е добра идея. „Масовите уволнения и фалити показват много по-различна картина от тази на сигурния възход на икономиката на изкопаемите горива“, се казва в доклада.