Балканите буксуват без българския ток

Как спирането на III и IV реактор на АЕЦ Козлодуй се отрази на балканските съседи, коментира в. Икономист. Зимата в Албания – втората най-бедна страна в Европа (след Молдова) е неприятен сезон, като електричество няма 12 часа на ден в градовете и 20 часа в селата, пише изданието. Тирана получаваше по-рано безплатна или субсидирана електроенергия от Италия, нейния най-приятелски настроен съсед, и евтин ток от България, най-големия износител в региона. Но миналия месец двата блока от чернобилски тип на българската атомна централа в Козлодуй бяха затворени като условие за влизането на България в ЕС. Това доведе до съкращаване с две трети на българския износ на електричество и до увеличаване на цените на енергията на Балканите. Междувременно недостигът на електричество в Албания забави икономическия ръст и чуждите инвестиции повече, отколкото на други места в Западните Балкани.

С приближаването на местните избори на 18 февруари премиерът Сали Бериша е подложен на критики за това, че е позволил да няма електричество. Гласоподавателите искат да накажат Демократическата партия за това, че не е изпълнила обещанията си преди общите избори през 2005 г. да реформира KESh и да осигури евтина и постоянна доставка на електричество. През миналия месец той отправи съвместен призив заедно с българския си колега Сергей Станишев за отваряне на блокове III и IV на Козлодуй (блокове I и II са вече затворени, блокове V и VI са по-модерни и безопасни). Българите твърдят пред Брюксел, че балканските страни се нуждаят от много електричество, за да се развиват по-бързо.

Комисарят на ЕС за енергетиката Андрис Пиебалгс не е убеден. На 1 февруари той каза на г-н Бериша, че вместо да обединява усилията си с българите и да иска специално третиране, той трябва да реши проблемите у дома. Това не е предизборният отговор, който г-н Бериша очакваше да чуе.