Банките дават повече пари на бизнеса
Хората са задлъжнели и не мислят за нови заеми
От петък, 4 август, БНБ започна да освобождава парите на банките, които стояха в нейните сметки като допълнителни задължителни минимални резерви. На 1 юни Управителният съвет на БНБ взе решение да смекчи драконовските мерки, които наложи на банките заради прекомерното отпускане на кредити за граждани. От началото на годината с промени в Наредба 21 Централната банка разпореди заемите за граждани да нарастват с 5% на тримесечие, 12,5% на полугодие, 17,5% за девет месеца и 23% годишно. Всяко надвишаване на тези ограничения с 1% водеше до удвояване на допълнителните задължителни минимални резерви, които трезорите поддържат в БНБ. Ако раздадените заеми надвишават ограниченията с 1% до 2% – резервите се утрояват, а с над 2% те нарастват четири пъти. Сега обаче максималното надвишение падна до 2 пъти независимо с колко трезорът е прескочил ограничителния лимит.
Въпреки разхлабването на въжето от БНБ предупреждават, че не са свалили дамоклевия меч от шията на банковата система. От Централната банка си запазват правото всеки момент да стегнат въжето отново. Това обаче е малко вероятно, поне в този формат, защото сред населението има насищане на кредити. Или казано по-просто – почти няма домакинство без заем (жилищен, потребителски или просто овърдрафт). Очаква се много нови заеми да не се взимат, тъй като жизненият стандарт на българина не ги позволява.
Какво следва от всичко това? Банковите шефове не крият задоволството си от развитието на нещата. По-големите и по-агресивни трезори ще освободят средства от порядъка на стотици милиони левове, които сега стоят блокирани и не им носят никаква полза. Тъй като решението на БНБ бе оповестено преди два месеца, мениджърите са имали доста време да обмислят в какво да вложат освободените пари. Преди всичко това ще бъдат нови заеми за бизнеса, сочат проучвания на „Стандарт“. В този сегмент няма ограничения от страна на Централната банка, а доходността за кредитните институции е доста добра. Освен това според макроикономисти от началото на годината българската икономика отбелязва чувствителен ръст спрямо 2005 г. Това означава, че се нуждае от свежи пари. Те са необходими и заради предстоящото ни влизане в ЕС, където икономиката ни ще трябва да се справя с убийствената конкуренция на старите членки и агресивността на новите. Наблюдателите от доста време алармират, че фирмите ще трябва да се подготвят отрано и да сменят оборудването си, технологиите, условията на труд – все неща, за които са необходими значителни средства. Така че освободените пари идват точно навреме, за да подпомогнат фирмите да си оправят къщичките. Пред тях стоят и предизвикателствата на различните международни стандарти, без покриването на които европейският пазар се превръща в мираж.
Затова банките не само се обръщат към добрите си досегашни клиенти, но и търсят нови ниши. В момента те разработват различни продукти и услуги с адресати фирмите от реалния бизнес. Трезорите успяха да реализират и едно доста голямо постижение, за което БНБ би трябвало да ги стимулира допълнително. За периода януари-юни на 2006 г. те успяха да осигурят по-голям ръст при спестяванията, отколкото на кредитите. За периода депозитите растат с 9,4%, докато заемите – със 7,8 на сто. Печалбата на системата от почти 342 млн. лв. за първото полугодие обаче е с малко над 23% по-ниска в сравнение с миналата година. Това е обяснимо -драстичният предишен ръст на кредитите донесе на трезорите и доста по-големи печалби.
Валерия Стойкова