Банкоматът пази пенсии по-добре от буркана

Даже такса от 10 ст. е шамар за възрастните хора

Иван Нейков

Пенсионният модел е един от най-сложните финансови инструменти за всяка цивилизована страна. Неговата промяна подлага на изпитание не само политическите и правни системи на обществото, но е сериозно предизвикателство и пред пазара на финансовите услуги.

В началото на тази година отново бе сложена на масата дискусията: Не е ли време да се откажем от остарялата система на плащане в брой на пенсиите на над два милиона пенсионери и да преминем на преводи по дебитни карти?

От макроикономическа гледна точка няма нищо по-добро за банковата сфера и въобще за националната икономика, ако близо 5 милиарда лева осигурителни плащания годишно се движат не като цели купища пари, превозвани с охранявани бронирани камиони, а като банкови транзакции от една сметка към друга сметка.

Как изглеждат обаче нещата от гледна точка на самия пенсионер?

Плюсове:

1. Най-после вече няма да виси в студ, дъжд и пек по опашките пред пощенските гишета.

2. Ще разполага по всяко време с парите от пенсията си, но не под дюшека, а в банкова сметка, по която се начислява и лихва. Вярно – не е голяма, но е много по-добре, отколкото някой неканен „гостенин“ да ти стане сайбия на кесията.

3. Винаги може да изтегли толкова пари, колкото му трябват, а другите да си стоят на сигурно място.

Но – за съжаление, медал само с една страна няма.

Да видим какви са минусите:

1. Трябва да си откриеш банкова сметка. Това все пак се прави само веднъж. А и вече повечето от социалните помощи, особено в големите градове, се превеждат точно по такива дебитни карти.

2. В картата винаги трябва да имаш един задължителен минимум, който не можеш да изтеглиш от банкомат. Вярно е, че става дума за малка сума от 2-3 лева, ама все пак…

3. При почти всяка операция с картата се плаща банкова такса. Не че е голяма – десетина стотинки, но…

Извън тези финансови „за“ и „против“ има и друга причина, поради която трябва да се помисли сериозно, преди масово да се въведе тази по принцип добра практика.

Днес, без да подминаваме всички неудобства на плащането на гишетата в пощите, трябва да признаем, че те предлагат еднакви условия за всички пенсионери. Докато безспорните удобства на получаването на пенсията по дебитна карта далеч не са достъпни в равна степен за всеки пенсионер. Ако в големите градове възрастният човек има достъп до пенсията си едва ли не на всяко кьоше, то в селата картината е съвсем друга. И ако пенсионерът на село трябва да харчи пари за транспорт до най-близкия банкомат, вече не звучи коректно спрямо него да го задължаваме да се възползва от една модерна банкова услуга.