БАН изригна срещу фараонските похвати на Сергей Игнатов

София /КРОСС/ Учените от БАН  изразяват категоричното си възмущение от декларираните намерения на министъра на образованието и науката Сергей Игнатов за разформироване на БАН, които се представят пред обществото като реформа в науката. В декларация Общото събрание на Академията призовава президентът, депутатите, българската интелигенция да застанат зад каузата за запазване на БАН.

Публикуваме пълния текст на декларацията:

„На 05.05.2010 г. публично бяха обявени намеренията на министърa на образованието, младежта и науката, Сергей Игнатов, Българската академия на науките да бъде разформирована. Отделните институти минават на подчинение на различни министерства със съществено намалена държавна субсидия и повишено изискване за самоиздръжка. Академията ще бъде превърната в клуб на академици с неизвестни засега почетни функции. Фактическото ликвидиране на БАН ще стане със светкавичен удар – със закон, който ще бъде внесен в Министерския съвет в близките няколко дни. При това дори се твърди, че не се закрива БАН. В момент, когато стратегията на ЕС „Европа 2020“ извежда науката и нейното свободно развитие като основен приоритет на общността, когато всички страни в ЕС укрепват и развиват своите национални научни центрове, у нас се лансира закриването на водещия център за наука – БАН. Циничното е, че това се определя като антикризисна мярка. Опитвайки се да избяга от отговорността, че закрива БАН, министърът се прикрива зад инсинуации, че ликвидирал само „шапката“ на академията и давал свобода на институтите. Те минават поединично към министерства, управлението им се централизира в ръцете на ведомствена администрация, която няма капацитета да управлява науката. По този начин се ликвидира едно от най-големите предимства на извън университетските научни центрове като БАН – техният неправителствен характер, тяхната комплексност, интердисциплинарност и наличието на творческа академична среда. Това е в пълен разрез с практиката и тенденциите във всички страни на Европейския съюз. Предвижда се имотите на БАН, които сега са частна нейна собственост по закон и голяма част от тях са придобити чрез дарения, да бъдат одържавени и превърнати в публична държавна собственост. Вярваме, че в европейска България това разгромяване не може да бъде наложено с диктат, както се е случило в Грузия. Подобен произвол и посегателство върху автономната академична наука, върху нейните традиции, върху нейната самоорганизация и структури, не е извършвано за 140 години съществуване на академията – дори по време на две национални катастрофи, на преврати и на смени на политически режими в страната. Ползата за България от замисленото деяние ще е нулева, но щетите ще са огромни. Подготовката за ликвидирането на академията е и безпрецедентната кампания срещу нея, която се води с участието на лица от властта в последните 3-4 години, целяща да подготви общественото мнение за удара срещу БАН. Всъщност тя прикрива апетитите на известни корпоративни кръгове и лица към имотите и собствеността на БАН. Показателен факт е, че замисленият удар срещу БАН е оформен в проектозакон, създаден в пълна тайна от академичната общност. Подобен начин на внасяне на проектозакон е без прецедент в държавната и парламентарната практика от 20 години насам. Според действащия от 1991 г. закон на БАН, висшият орган на управление е демократично избраното Общо събрание на учените и избраните от него Ръководство и Управителен съвет. Премахването на т.н.“шапка“ на БАН означава отмяна на автономията на БАН, на демократичните принципи за нейното управление, на демократично избрания й висш орган на управление, и е най-груб административен диктат. Никоя от европейските държави не е извършвала подобен акт, който единствено напомня действията на диктатора Чаушеску срещу Румънската академия на науките. Ние, учените от БАН, заявяваме категоричното си възмущение от декларираните намерения на министър Игнатов за разформироване на БАН, които се представят пред обществото като реформа в науката. Българската академия на науките е българският национален център за научни изследвания. След приемането на Закона за БАН в края на 1991 г, Академията започна сама и извърши за няколко години мащабна структурна реформа за бързо преориентиране към новите проблеми на българското общество и икономика, за максимално развитие на международното научно сътрудничество. Тя получи широко международно признание за тези реформи към края на 90-те години. Дейността на около 3000-те учени на БАН е свързана с 50% от защитените български патенти, БАН изпълнява след спечелени конкурси 40% от проектите, финансирани по европейските рамкови програми. Днес с около 17 на сто от кадрите, заети с наука в България, БАН дава над 50% от научната продукция в страната. Академията осигурява научно държавата с десетки дейности, които обслужват различни министерства, ведомства и сектори. Няма поставена от държавата задача, която БАН да не е изпълнила, при това – на високо ниво. През 2009 г. в БАН бе направен единственият в страната пълен и комплексен международен одит, извършен от 40 висококвалифицирани учени от 15 страни на ЕС. Всички звена на академията преминаха през задълбочено и детайлно оценяване върху основата на множество европейски критерии за качество и продуктивност. Заключението на одита бе, че „по-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. Екипът оценители смята този обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България“. Оценителите посочиха като основен проблем ниското финансиране. Резултатите от международния одит упорито се игнорират от управляващите. БАН е институцията, която от десетилетия си е извоювала висок международен авторитет. Няма европейски политик или експерт в последните години, който при посещение в страната да не е подчертавал, че Българската академия на науките с потенциала и резултатите си е истинска национална ценност на България. Българската академия на науките е емблемата на България за качество в науката, призната в света. Тя активно сътрудничи с водещите научни организации в над 35 страни в света. Разформироването на БАН ще нанесе тежък удар и върху международния престиж на България, особено като член на Европейския съюз. Това няма как да бъде отречено. Всички национални центрове за наука в Европа и в света от по-старо или по-ново време са създадени от държавата, от властта. Българската академия на науките обаче е създадена по време на робство от самия народ, от родолюбиви българи като Марин Дринов, Васил Друмев, Любен Каравелов, Васил Левски. През 1869 г. те оставят завета основаното от тях Българско книжовно дружество да се превърне в „истинна академия наук“. Създаването на БАН със закон през 1912 г. е част от българската държавност и този факт няма как да бъде оспорен. БАН и нейните школи са изграждани в продължение на десетилетия от най-големите умове на България. Затова съществуването на Българската академия на науките у нас не е въпрос, който зависи само от властта, още по-малко от прищевките и краткосрочните интереси на отделни министри. БАН е достояние на нацията и съдбата й е в прерогативите на българския народ, защото той я е създал. Две последователни изследвания на НЦИОМ за БАН доказаха в последно време, че над 90 на сто от българите в момента се обявяват категорично за запазване на академията и за нейното развитие. Ако някой е решил да посегне върху Българската академия на науките, да има доблестта да се съобрази с един национален референдум за съдбата й. Тя не е чиновническа структура, както я третират управляващите, а заедно със Софийския университет е една от емблемите на българската национална идентичност. С нейното заличаване се посяга не само върху бъдещето на България, но се заличава и нейното минало. Призоваваме президента, депутатите, българската интелигенция, всички мислещи наши сънародници, да застанат зад каузата за запазване на БАН. Българската академия на науките ще подкрепи протеста на Софийския университет на 11 май срещу целенасочения финансов колапс, на който са обречени образованието и науката в България“.

Финанси