Безработицата отново скочи

По-чувствително е намалението на заетостта при мъжете. Коефициентът показва спад с 3.6 п.п., до 61.7%. Жените са загубили само 0.8 п.п. от заетостта си, като от тях работят 56.4%.
Според методиката на НСИ, коефициентът на заетост определя относителния дял на заетите лица в съответната възрастова група.
Продължително безработните – българите, които нямат работа за една и повече години – съставляват 5.9% от българското население на възраст 15 – 64 г., показват още данните на НСИ. Силно негативен е фактът, че дялът на продължително безработните рязко се е увеличил, с 2.5 процентни пункта.
В крайна сметка, безработицата в страната през четвъртото тримесечие е нараснала до 11.2% от 7.9% година по-рано. Това е много голямо покачване и то показва, че кризата е коствала много работни места и процесите на икономическо възстановяване са едва в самото си начало, ако въобще са започнали.
Към това се добавя и негативният демографски фактор, който е довел до свиване на икономически активните мъже, тоест българите попадащи във възрастовата категория 15 – 64 години, с 1.1 п.п до 70.3% от мъжкото население.
228 хиляди са станали обезкуражените – българите които са се отказали да си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят.
Безработицата сред младите българи на възраст до 25 години е 26.5%, като за изминалата година е нараснала с 7%.
Безработицата при мъжете е 12.1%, а при жените е 10.3%.
Общият брой на регистрираните безработни е 382.4 хиляди души. Преди 1 година той е бил с почти 110 хиляди души по-малко.
В момента /към края на четвъртото тримесечие/ работят 3 млн. и 23 хил българи. През последната година броят на работещите българи е намалял с почти 148 хиляди души.

Финанси