Без реформи няма да стане
Дойде и отмина Страстната седмица, но не идват очакваните отговори за пакета мерки, които властта ще вземе, за да закрепи застрашително дефицитния държавен бюджет. Куцо, сакато и гърбато вече упражни красноречие по тази тема, затова обещавам, че няма да ви досадя с пореден залп размисли кой данък с колко и как трябва да се увеличи. Поуките, които се крият в предаваните от векове притчи за страданията Христови, са много по-важни от пореден списък „антикризисни“ мерки. Христос е бил реформатор и пророк, син Божи и цар израилев. Заради твърдението, че е цар израилев и син Божи, го разпнали. За пророк не го признали, но неговите реформи във вярата и обществото са сложили началото на нова ера в човешкото развитие и са наложили нова глобална религия. Христовото житие разкрива едно
правило за неизбежност на реформите: необходимите промени се налагат със силата на природен закон, колкото и да роптае срещу тях народното вишегласие.
Бих формулирал това правило така:
Когато не правиш необходимото,за да не те боли, необходимото се случва само и боли повече.
За съжаление – поне досега – не виждаме в правителството стремеж да се заеме с неизбежните реформи. Обсъжданите надълго и широко „антикризисни“ мерки са все начини и средства да се избегнат и отложат реформите.
Правилото за чергата,
което някой може да нарече и „закон за оптималния размер“, е онази икономическа закономерност, която най-често се пренебрегва и нарушава от индивиди, фирми и държави. Тази грешка често се оказва фатална. Заради нея са се разорявали супербогаташи, фалирали са фирми, а държави, в т.ч. империи, са се стопявали в нищета и са изчезвали. Според това правило всеки икономически субект (държава, фирма, домакинство) във всеки момент има оптимален размер, т.е. черга, до която може да се простре. Да се шириш извън чергата, значи да вземаш назаем от друг, а това се плаща тъпкано и излиза солено. В българската фискална история имаме вече емпирични доказателства, че максимални приходи в бюджета постъпват при данъчно бреме, което е малко под 40% от брутния продукт. Нека са 40%. При прогноза за БВП за тази година от 63.6 млрд. лв. максимумът, който държавата може да изземе и похарчи, са едни 25.4 млрд. лв. Всеки опит – с вдигане на ДДС, акцизи, данък здраве, данъчна оценка на земята, осигурителни ставки и пр. данъци и бирнически трикове от какъвто и да е вид – намалява, вместо да увеличи приходите в бюджета. Качваш данъчното бреме и производството се скрива в дупките, а хазната се празни, вместо да се пълни. Тези 25.4 млрд. лв. са едната граница за харчовете на хазната. Другата са фактическите постъпления. Държавата трябва да харчи не повече от онова, което успее ефективно да събере.
Трудният избор не бива да се отлага,
защото е скъпо. Държавата трябва да избере какво ще прави със „своите“ 25.4 млрд. лв., след като отдели поне 10% от тях за евентуални грешки в сметките. От остатъка може да плаща за армия, полиция, социални осигуровки, железници и пр. И когато парите не стигат, тя трябва да може да реши от какво се отказва. Сигурно е, че нацията не може да издържа сегашната пенсионна система. Изчисли го и Световната банка в доклад, разпространен преди седмица. Преди дни и Европейската комисия предупреди, че нашата страна неизбежно трябва да намали броя на пенсионерите. Как става това? Има един начин: като вдигнем възрастовия праг, естествено. Не можем да си позволим 60 хиляди полицаи и чиновници в МВР, това е над двойно повече на глава от средното в Европа. Не можем да си позволим железница до всяка паланка. Значи трябва да изберем онези 5 или 6 магистрални линии, които ще поддържаме, и веднага да закрием останалите. Светът се променя, транспортът – също, изчезнали са дирижаблите и волските каруци, ще изчезнат някой ден влаковете и релсите модел ХIХ век. Сега администрацията на държавата е над 3 пъти по-многолюдна от швейцарската. Ще трябва да се закрият служби, част от административните дейности могат да поемат частници. И
свиването трябва да започне веднага
Когато реформите са честни и точно аргументирани, никакви протести не могат да ги осуетят. Някой може да протестира и срещу атмосферното налягане. Негова работа, доколкото е забранено протестантството му да вреди на другите. Не може да се остави част от нацията да рекетира останалите. С лозунги, манифестации и дрънкане на празни тенджери доход не се създава. Чакат ни години в депресия, т.е. сегашното свито до малко над кризисното дъно състояние на икономиката. Ще трябва да се научим да живеем с онова, което можем сами да произведем. Иначе и него ще изгубим.
Емил Хърсев, доктор по икономика